Идва един момент в живота, в който се събуждаш и усещаш, че неусетно си спрял да искаш нещата, които си искал на 20 . Не искаш да се харесваш на всички, защото знаеш, че е достатъчно да си харесван от хората, които са важни за теб.Не искаш всеки втори да ти бъде като семейство, защото ти си имаш такова и знаеш, че то винаги е било до теб. Не искаш да спиш с всеки срещнат, защото до теб стои човек, за какъвто не си и мечтал.Не искаш да имаш много приятели, защото малкото , които имаш, са ти напълно достатъчни. И когато поискаш по-добър живот....се сещаш за приятелите, съучениците , познатите, с които си израснал и които нямаха твоя късмет да живеят толкова дълго , колкото теб. (Мир на праха им )Тогава осъзнаваш , че вече не искаш тези неща и започваш да казваш... Благодаря, че съм жив.Благодаря , че съм здрав.Благодаря , че Ви имам.Благодаря за днес.

Egoist Ta