сряда, 19 март 2014 г.

Caribiana

За последен път те забравям.
Но наистина вече завинаги.
Ще остана така - неживяна,
във сандъка на твоето минало.

В крайна сметка - какво да направя?
Да ти кажа и аз "Хей, предател!
Много бързо успя да забравиш
как звучеше със стон тишината..."

Няма нужда. Едва ли е важно.
Ти отивай, спасявай бездушните.
Във пустинята дебнат миражи.
Но за връщане вече е късно.

Би било страшна комедия.
Но, признавам, омръзна ми ролята.
Тази нощ беше последната.
А и аз не умея да моля.

Всичко хубаво! Нека аз да съм грешната.
Нека аз да съм сбъркала. Нека!
Боже Господи! Чак ми е смешно.
И да знаеш, дори ми олеква.

★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.

Няма коментари:

Публикуване на коментар