- Тате, защо винаги подаряваш рози на мама?
- Защото,сине, жените са като розите. Майка ти ме научи на това. Нали
си виждал розовите храсти в двора на баба си. Преди да разцъфнат не
изглеждат толкова привлекателни, колкото сме свикнали да ги
виждаме в двора на баба ти или по витрините на магазините, нали? Само
стъбла с бодли и листа и напъпил цвят. И жените са така - не допускат
току-така някой да види истинското им аз, защитават се, предпазват се да
не бъдат наранени, опитват се да бъдат независими, свободни... И само
правилните хора, които обичат и могат да чакат, ще успеят да видят онази
красота на жената, за която се пишат поеми след поеми... И както когато
розата разцъфне, се превръща в най-красивото цвете в градината на баба
ти и ароматът му се усеща от толкова далече, същото се случи и с майка
ти. Отначало тя изобщо не ми вярваше, искаше да бъде независима, но аз
не се отказах. Обичах я, тя беше красива, беше очарователна, дори когато
беше със "своите бодли" и чаках, чаках докато тя не реши да ми се
довери. И тогава, когато тя "разцъфна"... Сине, няма друг такъв момент.
Тя се превърна в най-прекрасното цвете сред цветята. Просто защото беше
Моята роза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар