Аз и тя - уморени от забързаният живот, уморени от хорските прищявки, уморени от пътя и от заслепяващите светлини. Познавахме и дълбините и висините. Тя винаги беше до мен и аз винаги бях до нея, борехме се рамо до рамо. И когато получихме всичко от живота, вече бяхме уморени за него. Осъзнали, че всичко от което се нуждаем е да сме заедно, скрити от света. Разбрах, че вече нямам нужда от скъпия костюм, не ми беше нужен и лъскавия автомобил. Имах нужда единствено от любовта ѝ, когато вече нищо друго не ме правеше щастлив. Имах нужда от усмивката й, когато вече никой друг не ме разсмиваше. Имах нужда от нея, за да бъда Аз. Намерих своето спасение в простичките неща, намерих спасението в любовта.

Joseph R. Enev