Не ми липсваш както преди.
От изреченията в които се споменава името ти ,не ми се пълнят очите със сълзи .Вече спрях да отбелязвам в календара от колко време те няма .
Още не мога да се науча как да ми е по-добре ,но заших думата ‚‘‘добре съм‘‘ на езика си. Не те чакам да се върнеш вече,дори не искам да се връщаш.
Нямам даже желание да знам ,как си и как се чувстваш.
От време на време се сещам за теб, но си казвам не ми пука вече !
Моите проблеми са ми достатъчни, не ми пука..
Свикнах ли на липсата ти ?
– Всъщност съм изплашен. Ами ако заобичам друга ...
Повярвай ми,ето това никога няма да ти простя !