Четирите свещи, спокойно горяха и бавно се стопяваха...
Беше толкова тихо, че можеше да се чуе, какво си говорят.
Първата свещ каза: „Аз съм СПОКОЙСТВИЕТО” – но, за съжаление хората не знаят, как да ме съхранят. Мисля, че не ми остава нищо друго освен да изгасна. И огънчето на тази свещ наистина угаснало.
Втората свещ каза: „ Аз съм ВЯРАТА”. За голямо съжаление аз съм, никому ненужна. Хората не искат да знаят нищо за мен, затова няма смисъл да горя повече. Едва произнесла тези думи, подухнал лек ветрец и изгасил пламъка на ВЯРАТА.
Доста тъжна и Третата свещ казала: „Аз съм ЛЮБОВТА”. Аз нямам повече сила да горя, хората не ме ценят и не ме разбират. Те се ненавиждат вместо да се обичат, а също мразят тези, които държат най-много на тях. Без да чака повече и тази свещ угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете, то видяло трите угаснали свещи и уплашено извикало:
- Аз се страхувам от тъмнината. Вие трябва да горите – моля ви, аз не мога без вас.
Развълнувана от думите на детето, Четвъртата свещ каза: „Не се страхувай и не плачи, докато аз горя, винаги можеш да запалиш и другите три свещи – „Аз съм НАДЕЖДАТА”! Никога няма да напусна хората!