МАМО! -
пропищя дете на двора.
И всички майки по света
като птици разтревожени
разтвориха крилата
на прозорците,
накацаха терасите
и "не е моето" си казаха.
Но майчиното в тях не мирна.
И те със погледи промиха
коленцето разцъфнало,
раненото превързаха,
ужиленото поуспокоиха
и пуснаха по дреха на премръзналото,
усмивка - на самотното,
на всичките въпроси дадоха по отговор -
така, съвсем по майчински.
Което ще рече: по детски. Но почти.

Щом къщите затвориха уплашени очи,
навън светът се върна най-послушно към играта си -
погален и щастлив.

Сибила Алексова