Научих много важен урок в живота...Никога не задавай въпрос ,чийто отговор не си сигурен ,
че ще можеш да понесеш!

" Повечето нощи заспивам, тревожейки се за теб. Чудейки се къде си. Но не и днес.
Днес си с мен."
Dear John

Трябва да бъдеш целувана по-често. И то от някой, който знае как да те целува!
"Отнесени от вихъра"
Маргарет Мичъл

"... пътят към мъжкото сърце напоследък не е чрез храна, красота, секс и привлекателен характер, а чисто и просто способността да се правиш, че хич не се интересуваш от него."
Хелън Филдинг
Дневникът на Бриджет Джоунс

Да кажеш "Не мога, имам приятелка" не е същото като да кажеш "Не искам, имам приятелка".

Някъде на света има човек, който те обича, но ти не знаеш това. Някъде по света има човек, който ще даде щастието си, само за да бъде един ден с теб. Някъде по света има човек, който те приема, без дори да те е виждал, който познава сърцето ти и въпреки това иска да е с теб. Някъде има човек, който те обича, без извинения, без обвинения, без условия, просто те обича!
Давид Овадия

"Погледнато много отвисоко, съм дребна.
Погледнато много отстрани, съм неустойчива. Погледнато в очите много отблизо, съм ранима.
Но отвътре съм недосегаема и нищо не ме е убивало досега. Не знам дали това е сила или устойчивост, или просто жизнен инат. Каквото и да е - дава ми куража аз да избирам дали да продължа, накъде, как и с кого."
от Рецептите на баба за щастлив живот

"— Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?
И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, вярно ли е?
...
И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните й, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:
— Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак сега той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крак и му рече с омраза:
— Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?"

Антон Дончев, "Време разделно"

Ръцете ти...

Дори когато друго нищо нямаш
и нашата любов се слее с времето,
ела с ръцете си при мене само,
с последната им жар, ще те приема.
Обичах те заради тях, ръцете,
изтръпващи от болка и доверие,
треперещи във тишината двете,
в които толкова любов намерих.

Ръцете ти единствено виновни
за пламъка изгарящ помежду ни,
за чувствата във нас,
за нашата повест,
която с теб написахме без думи.
Ръце, аз само вас в света ще търся,
защото трябва нещо да ни свързва.
За миг ако отдръпнем нашите пръсти,
без огъня те могат да замръзнат.

Иван Пеев

"... и аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята."
"Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.
Стефан Цвайг

,,Притча за старата дама ''
Автор: Александър Глог
Вървях необезпокояван към домът ми точно до улица ,,Надежда’’. Няма как да не знаете тази улица, не един път сме се срещали.
На улица ,,Надежда’’ идваха всякакви хора и там, нямаше молове, хранителни магазини или дискотеки. Това беше една обикновена улица, със хиляди истории за надежда.
Изморих се от вървенето , а оставаше толкова малко до вкъщи. Седнах на една пейка точно на улица ,,Надежда’’ за малко или поне така смятах.
Запалих цигара, това е единственият ми лош навик, пушенето. Гледах хората, как идват и обикалят цялата улица и после пак и пак или по-точно съзерцавах в нищото. Не виждах смисъл, докато един глас , близко до мен, почти в главата ми ме изкара от транса в , който бях и каза:
- Извинете младежо, мога ли да седна при вас?
Дигнах глава и видях една стара дама , която се беше надвесила над мен и беше с стара дамска шапка, синя рокля до земята и червено чадърче. Времето беше слънчево и топло , не разбирах защо носи чадър. При толкова много пейки , тази стара дама , реши да ми се натресе.
- Може, разбира се госпожо. – казах аз от учтивост.
- Как си младежо?- попита ме тя, след като седна и ми се усмихна.
- Добре. – отвърнах аз. – Вие как сте? – попитах аз от учтивост.
- Щастлива. – каза тя и отново ми се усмихна.
- Ти как си, момче? – отново ме попита тя .
- Добре съм, нали Ви отговорих госпожо. – казах аз със почти остър тон,
- Оо , забравих. – отговори ми бабата , дигна си ръката и леко се тупна по главата и се засмя.
- - Извинете , колко е часа? – попитах учудено аз.
Бях си забравил телефона вкъщи, а така не исках да разговарям с тази жена, тя просто нахълта в личното ми пространство.
Старата дама изкара от голямата си чанта един малък часовник на верижка, не толкова запазен, но явно й беше скъп.
- Точно 10:00, младежо. – отвърна ми тя и ми се усмихна за пореден път. – Сигурно ме мислиш за досадна стара жена?
- Не. – излъгах и се учудих, как е разбрала. – Наистина ли е 10:00 часа? Виждате ли онази жена от дясно на нас, нейният часовник показва 13:30?
- Но моят часовник показва 10:00 , но не работи, явно. – отвърна тя засмя се и продължи любопитно - Бързаш ли, младежо?
- Да, имам много работа у дома. – казах й и тръгнах да ставам.
- Вие младите все бързате . . . да остареете по-бързо. – каза тя и въздиша тежко и нямаше спомен от усмивката й, която преди малко озаряваше лицето й..
- Какво искате да кажете? – попитах я и отново седнах.
- Огледай се млади човече. Отвори широко всичките си сетива за този миг, защото той няма да се върне. Бих ти разказала една приказка, но ти бързаш . . . да остарееш. – каза по-скоро на себе си отколкото на мен.
- Ще остана. – отвърнах аз ентусиазирано, а не бях дете. Аз съм 30 годишен мъж. – Работата може да почака до утре.
Тази нейна усмивка ми носеше спокойствие и вярвате ли ми или не, тази стара дама, вече не ме дразнеше, заобичвах я все повече, по неясни причини.
- Каква е историята? – попитах аз.
- Щастлив ли сте, младежо? – попита ме тя.
- Не! В нашата държава , нищо не върви. Живеем като мишки , борим се за парче хляб. Как да съм щастлив, госпожо?
- О, нима?! – учуди се тя и се засмя леко. – Когато бях млада, пътувах до Африка. Там, както знаете има аборигени, но те са щастливи. Нямат нашите удобства, живеят в колиби, ловуват храната си, не си я купуват от магазина на готово. Всеки техен ден е борба за живот. Очите им са пълни с радост. Аз толкова щастие не видях никога повече, никъде по света, а млади човече, аз обиколих много държави. Те ,дори нямат вода годна за пиене. Пият водата, която пият лъвовете и слоновете, но са щастливи. Щастието зависи само от теб. Трябва да е научиш да гледаш животът с цялата си любов и позитивизъм. – взе си дъх и каза – Искаш ли да ти разкажа приказката?
- Да! – отвърнах.
Чувствах се като малко дете, Колко отдавна някой не ми беше разказвал приказка.
- Преди години тук на улица ,,Надежда’’ е нямало надежда. Защото е нямало хора. Когато ги няма хората я няма любовта, нито надеждата, нито вярата. Няма ги чувствата.
Сега ги има хората , но чувствата, изгубихте ,Вие младите. Парите са вашият Бог, вашата любов, вашата вяра и най-лошото е, че те са вашата надежда.
Преди години се запознах със съпругът ми, той беше сляп, но го обичах. Направихме сватба, открадна ме и заминахме за големият град.. Заживяхме тук и всяка сутрин до самата му смърт, мило момче, той ме питаше какво има през прозорецът?
Една сутрин , не ме пита. Попитах го, защо не задава този обичаен за него въпрос, а той ми каза: ,,Какво е значението, какво става навън, като имам теб тук. Знаеш ли, аз те обичам такава каквато си. Усещам лицето ти, щом го докосна с пръсти или с устни , знам, че ти си най-красивата.’’
Това , младежо ми го каза, малко преди да почине. Не успяхме да си направим деца и да отгледаме внуци. Останах сама.
Мило момче, не бързай всички остаряваме. Всички губим скъп за нас човек. Всички отиваме на едно място. Живей сега, защото нито една секунда , нито една минута, нито един час и ден, няма да се върнат. Ще се връщат само спомените за хубавите дни, като този.. . Дни в които , някой като мен среща някой като теб, само веднъж за цял живот. И това няма да е приятелство мое момче, а един ценен урок, защото на мен не ми остава много време на този свят. – довърши тя , въздиша отново и се усмихна.

Старата дама , стана от пейката и се запъти към дома за възрастни хора на 200 метра от тук. ,,Ето от къде е дошла!’’ - казах си аз.
На портичката я чакаше санитарката, която й се скара, това ясно си личеше. Старата дама се обърна да види, дали още съм на пейката и ми се усмихна за последно. След това гледачката затвори вратата.
Повече не я видях в парка, а и преди това , никога не я бях срещал.
Някои хора идват само веднъж в животът ни за да ни дадат урок, независимо добър или лош и после , никога не сме същите.

"Любовта, казват, трудна била… Всъщност, май, ние трудна я правим…"
"Аз съм Любовта"
И.Тодорова

"Мислите, че кучетата няма да отидат в Рая?
Казвам ви, те ще са там дълго преди някой от нас да го достигне."
Р.Л. Стивънсън

"И все пак, от време на време ще се сещаш за нея. Вечер, когато нещо ти тежи и искаш да й го разкажеш, или сутрин - посягайки към телефона, но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да й се обадиш. И все пак от време на време, ще се нуждаеш от нея - ей така ...
Просто, за да помълчите ... "
Ч. Буковски

"Вземете ми здравето, живота, младостта, времето – вземете ми всичко!
Нищо не ми трябва, ако нея я няма! А нея я няма..."
"18% Сиво"
Захари Карабашлиев

"Човек няма власт над сърцето си. И не трябва никого да съдим за това,
че е обикнал или че е разлюбил."
Жорж Санд

" Прекарвахме дълги часове в разговор. Ония приятни и безполезни разговори,
в които душите се докосват. "
Димитър Димов  "Виновният"

"Аз все още вярвам в Рая. Но не го търся. Раят не е място. Това е мигът,в който усещаш,
че си част от нещо истинско и този миг живее в теб завинаги."
от филма "Плажът"

"Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица...
Да, вещица- не принцеса. Принцесата е обикновено неговатафантазия за първата любов- ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство....с една дума „глезла”. Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси...от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно, ....някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща- неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие... Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица- танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата. Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо..."

Найс уан.

" Беше красива, заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя не беше красива, заради нещо толкова временно колкото външния вид. Тя беше красива дълбоко вътре в душата си."

Йордан Йовков - /Албена/

"- Приключил ли си там?
- Да.
- Тя още ли те обича?
- Май че да.
- Значи не е свършено."

"Жени", Чарлс Буковски

"Обичам те без да знам как,кога или от къде.Обичам те
простичко без сложности и гордост; така че те обичам,
защото не знам друг път освен този;където аз не съществувам,
нито пък ти,толкова близо че ръката ти на гърдите ми е
все едно моята,толкова близо,че очите ти се затварят,
когато аз заспивам."

Пабло Неруда

"Начинът да победиш гневния е с нежност, злия - с добро, скъперника - с щедрост, а лъжеца - с истина."

Индийска поговорка

Ще посрещна този ден с любов в сърцето си!
Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми, но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми...
Ще обичам светлината, защото ми показва пътя, но и тъмнината ще обичам, защото ми разкрива звездите...
Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми, но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми...
Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам смело, защото са моето предизвикателство...
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си!
Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити.
С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може ЛЮБОВТА ми да влезе в душите им!
Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват...
Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях...
Ще обичам кралете, защото са над човешките същества...
Ще обичам смирените, защото са божествени...
Ще обичам богатите, защото са самотни...
Ще обичам бедните, защото са толкова много...
Ще обичам младите, заради вярата, която имат...
Ще обичам старите, за мъдростта, която споделят...
Ще обичам красивите, заради тъгата в очите им...
Ще обичам грозните, заради мира в душите им...
Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

Из "Най-великият търговец на света"
Ог Мандино

"- Вярваш ли в приятелството?
- Не, защото повечето с които се обграждаме предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
- Това означава ли, че не би се доверил повече на никой?
- Разбира се, че бих се доверил.
- На кого би се доверил, ако не на приятел?
- Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
- Може ли да се нарека твой приятел?
- Достатъчно ми е, че искаш да ме виждаш щастлив. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че тези хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости...."

РАЙ, част II "ВРАТИТЕ"

Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш...

Петър Дънов

"Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. Този, който ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича."
/Петър Дънов/

"Забелязала съм, че ако се взреш внимателно в очите на хората през първите пет секунди, когато се погледнете, истинските им чувства си проличават за миг, преди да бъдат прикрити."

Сю Монк Кид

"Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека."

/Петър Дънов/

"Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот. Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността!"

Caribiana

За последен път те забравям.
Но наистина вече завинаги.
Ще остана така - неживяна,
във сандъка на твоето минало.

В крайна сметка - какво да направя?
Да ти кажа и аз "Хей, предател!
Много бързо успя да забравиш
как звучеше със стон тишината..."

Няма нужда. Едва ли е важно.
Ти отивай, спасявай бездушните.
Във пустинята дебнат миражи.
Но за връщане вече е късно.

Би било страшна комедия.
Но, признавам, омръзна ми ролята.
Тази нощ беше последната.
А и аз не умея да моля.

Всичко хубаво! Нека аз да съм грешната.
Нека аз да съм сбъркала. Нека!
Боже Господи! Чак ми е смешно.
И да знаеш, дори ми олеква.

★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.★.✿.

"Никога не преследвай любов, привързаност или внимание. Ако не ги получаваш свободно от другия, то просто не си струва."

Има хора, с които порастваме, с други навярно ще остареем. Но има и такива, с които се смеем, с които плачем, с които просто си говорим. Има и други, с които споделяме и други, на които вярваме. Има безброй много хора в живота ни!
Най-хубавото е, че ги има онези, които никога не забравят, че нас ни има!

"Времето за щастие e сега."- Робърт Ингерсол

"Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му."

Йовков, "Индже"

"Има една единствена любов.
Тя идва неканена.
Неповикана.
Не те пита искаш ли я, не я ли…
Настанява се…"

"Всеки човек в своя живот е длъжен да премине това: Да разбие чуждо сърце. Да разбие своето сърце. А после да се научи да се отнася внимателно както към своето, така и към чуждото сърце." - Михаил Булгаков

Жената,приятелю,е китара.Където и да я докоснеш все звъни.Тя е направена просто за любов.Да докосваш струните й не е достатъчно,трябва да го правиш с чувство.Колкото повече чувство вкараш в нея,толкова по-добре звучи.Направиш ли това,тя се влюбва в ръцете ти,а ти в гласа й.И запомни от мен едно.Опитните китаристи са такива,не защото са сменяли множество китари,а защото са свирили дълго време на една,но с много чувство.Защото са опитали от всичко с нея.И да знаеш,че не всичко е ноти,иска се и сърце.Китарата не иска толкова учебник,колкото страст и силни ръце.
/ Ивайло Захариев /

"Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо." -
"Отнесени от вихъра"

„Душата й бе разделена на две същества: едното- примирената, угнетена жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желание да живее свободно и щастливо. ”Емилиян Станев "Крадецът на праскови"

"— Да обичаш е опасно.
— Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.
Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят."

Паулу Коелю, "Край река Пиедра седнах и заплаках"

"Май е по-добре така... Всичко да свърши изведнъж, докато пламъкът още гори. По-добре, отколкото да стигнем до онзи момент, в който нежността се превръща в любезност, нуждата в навик. По-добре да чувстваш, че ти липсва, отколкото, че си се наситил. Предпочитам копнежа пред рутината."

Лусия Ечебария

"И мъжете, и жените имаме нещо общо: нощем в сънищата си прегрешаваме с онези, за които през деня не смеем и да помислим."

Орхан Памук

"Сама идвам и сама ще си отида.
Идвам да позная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне. Дори да са неизлечими."
"Сега разбирам. Слепешком съм вървяла към тебе. Все към тебе. Предоставям се на силата да ме влече към тебе, далечния и смътния. Знаех, че рано или късно ще те срещна. Винаги ти беше в мене една липса, по-осезаема от всяко присъствие."

"Отклонение", Блага Димитрова

"Не беше нито щастлива, нито нещастна, и много често тя съзнаваше, с тихата ирония на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ."

-Д.Димов "Тютюн"

"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."
Димитър Талев
"Самуил"

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Струва ми се, че най-лошо e, когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"-"Особени сезони"Стивън Кинг

"Ако мислите, че сте срещнали жена, която е Различна от всички останали, тогава си направете труда да подходите към нея по същия начин – Различно !"

"Миговете се раждат, после умират. За да дойдат новите изживявания, старите трябва да си отидат!"

Елиф Шафак - "Любов"

" Но ако изпитвате истинско чувство, крийте го, крийте го като съкровище; никога не го издавайте - иначе сте изгубен: няма да бъдете палач, а жертва. Ако се влюбите, добре пазете тайната си. Разкрийте я само след като разберете кому доверявате сърцето си. За да опазите отсега тази любов, която още не съществува, научете се да не вярвате на хората. "

Балзак - "Дядо Горио"

... В любовта няма нищо случайно, тя наистина се случва,
независимо от времето и мястото. Когато е оставена
да тече свободно, тя преодолява всички прегради.
Така действа съдбата. Тя винаги среща сродните души,
за да продължат духовната си връзка сега и
да останат завинаги заедно във вечността.”
д-р Брайън Уейс

"Накрая само три неща са от значение: колко много си обичал,
колко нежно си живял и колко грациозно си се освободил от нещата, които не са били за теб."

Буда

"Когато някой ни наранява, той самият е дълбоко нещастен. Щастливите хора не злословят, не вършат злини. Щастливите хора живеят в друга реалност."

Ошо

"Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…

Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

/незв. автор/

"Не позволявай никога на никого да те убеди, че не заслужаваш това, което искаш."

Хийт Леджър, „10 неща, които мразя у теб”

Сънувал си ме...Каза ми Луната.
За малко във прозореца ми спря.
Разказа ми за тебе. И угасна.
Или пък просто нямаше Луна...
Но ти си ме сънувал. Аз усетих.
Напълно сигурна съм - ти си бил.
По кожата ми мина като трепет,
а после във косите ми се скри.
И аз поисках топлото дихание
на дланите ти, влюбени във мен.
Когато укротена и смълчана
заспивам върху твойте рамене.
Сънувал си ме...Каза ми Луната.
И после стана облак от звезди.
През тях премина нежен, нощен вятър
и тихичко в очите ми се скри.

~~caribiana

"Трябва да се научиш да си тръгваш от масата, когато любовта не е вече в менюто."

Нина Симон

Харесвах самотата. Ценях я. Познавах хора, които, останеха ли сами няколко часа, направо полудяваха. С мен беше точно обратното. Аз можех да полудея, ако през цялото това време ми се налагаше да бъда с други хора.

Елиф Шафак "Черно мляко"

Неизвестен автор

"Аз съм жена, която търси любов. Истинска любов. Абсурдна, неуместна, всепоглъщаща, от типа "не мога да живея без теб." Такава любов." Кари Брадшоу

''Къде е твоето място? При този, от който никога не можеш да си тръгнеш, или при онзи, към който винаги се връщаш? В повечето пъти приятелю,това е един и същ човек" -
Джордже Балашевич

"Проблемът ми е, че решението си ти."

Фредерик Бегбеде

✻ღϠ₡ღ✻ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛИ МАЙКИ И ДАМИ !✻ღϠ₡ღ✻

Обичайте и бъдете обичани, нека здравето да ви съпътства всеки ден и топла нежност в нощта, бъдете всеотдайни и грижовни, заобиколени от верни приятели и много любов :)
Дарявайте спокойствие и топлина - с добра дума, с една прегръдка или една целувка :) Бъдете цветя всеки ден :)))

Бъдете нежни, красиви, чаровни и вдъхновяващи :)  Огрявайте с усмивката си вашите близки, стопляйте с погледа си вашия любим, милвайте с нежните си ръце своите деца и омагьосвайте с ефирното си присъствие всеки, който дръзне да мине по пътя ви...

Не се страхувайте да бъдете смели и горди, да поемате рискове и винаги да се стремите към щастието! То е там някъде и само чака да бъде открито. А когато го намерите - ценете го, пазете го, наслаждавайте му се, грижете се за него и го чувствайте с всичките си сетива, както само вие си знаете :)

Радвайте се на малките неща в живота и не забравяйте винаги да вярвате на женската си интуиция – тя никога няма да ви подведе ;)

На всички ни е ясно, че заслужаваме повече от един специален празник в годината, затова си пожелаваме, всеки наш ден да бъде специален :)))

ПРОСТО СЪМ АЗ

Босонога и просто щастлива
хей така: с душа на дете.
Аз си пея с гласче тъй звънливо,
стъпвам леко под свое небе.
А отгоре ми свети най-ярко
ново Слънце над нова Земя.
Грее то - приказно, жарко
и дарява ни пак Светлина.
И ми е чудно, някак различно.
(Уж умница, но с дух на дете.)
Не, не мисля, че туй е трагично
и не чувствам, че трябва да спре.
И не търся от никой оценки.
Нямам нужда от "да" или "не".
Вече имам прекрасни наченки,
те извират от моето сърце.
А сърцето се следва-до края!
(То говори с верния глас.)
И какво ли ще стане-не зная.
Но Му вярвам. И просто съм Аз.

Десислава Церовска
/Звезда Христова/

МАМО! -
пропищя дете на двора.
И всички майки по света
като птици разтревожени
разтвориха крилата
на прозорците,
накацаха терасите
и "не е моето" си казаха.
Но майчиното в тях не мирна.
И те със погледи промиха
коленцето разцъфнало,
раненото превързаха,
ужиленото поуспокоиха
и пуснаха по дреха на премръзналото,
усмивка - на самотното,
на всичките въпроси дадоха по отговор -
така, съвсем по майчински.
Което ще рече: по детски. Но почти.

Щом къщите затвориха уплашени очи,
навън светът се върна най-послушно към играта си -
погален и щастлив.

Сибила Алексова

Мамо,
търся коленете ти,
върху които да положа глава
и да заплача.
Толкова сълзи в душата ми!
Душата ми е от сълзи задръстена.
Мамо, търся ръцете ти
молитвено праведни,
които да целувам
и да усетя топлината им,
защото само те са истински.
Мамо, търся душата ти,
искам да чуя гласа ти,
да се изповядам.
Тежат ми малките тайни -
гердан от камъни на шията ми.
Горчат ми кривите истини...
С кого да ги споделя?
Мамо, пак чувам гласа ти да казва
да затисна злото с камък,
да простя на грешника
ида вървя, да вървя, да вървя...

нет

,,Искам зрънце щастие, късче обич и частичка вдъхновение.
Искам камъче от Луната и пудра със звезден прашец.
Искам препълнена чаша с красиви емоции. И бутилка отлежали топли чувства с реколта „Щастливо безвремие" и производител „Лудо сърце"

***

- Чуй, синко, никога не удряй пръв,
но щом посегнат - удари за двама! " Бащин урок "

Дамян Дамянов

"Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив - това би било истинско чудо."

Оноре дьо Балзак

Не ми липсваш както преди.
От изреченията в които се споменава името ти ,не ми се пълнят очите със сълзи .Вече спрях да отбелязвам в календара от колко време те няма .
Още не мога да се науча как да ми е по-добре ,но заших думата ‚‘‘добре съм‘‘ на езика си. Не те чакам да се върнеш вече,дори не искам да се връщаш.
Нямам даже желание да знам ,как си и как се чувстваш.
От време на време се сещам за теб, но си казвам не ми пука вече !
Моите проблеми са ми достатъчни, не ми пука..
Свикнах ли на липсата ти ?
– Всъщност съм изплашен. Ами ако заобичам друга ...
Повярвай ми,ето това никога няма да ти простя !

Защото няма нищо по-красиво от начина, по който океанът отказва да спре да целува брега...без значение колко пъти бива отпратен.

Идва един момент в живота, в който се събуждаш и усещаш, че неусетно си спрял да искаш нещата, които си искал на 20 . Не искаш да се харесваш на всички, защото знаеш, че е достатъчно да си харесван от хората, които са важни за теб.Не искаш всеки втори да ти бъде като семейство, защото ти си имаш такова и знаеш, че то винаги е било до теб. Не искаш да спиш с всеки срещнат, защото до теб стои човек, за какъвто не си и мечтал.Не искаш да имаш много приятели, защото малкото , които имаш, са ти напълно достатъчни. И когато поискаш по-добър живот....се сещаш за приятелите, съучениците , познатите, с които си израснал и които нямаха твоя късмет да живеят толкова дълго , колкото теб. (Мир на праха им )Тогава осъзнаваш , че вече не искаш тези неща и започваш да казваш... Благодаря, че съм жив.Благодаря , че съм здрав.Благодаря , че Ви имам.Благодаря за днес.

Egoist Ta

"Тя се омъжи - на 18-ти май 1980г. Ако се беше омъжила за мен, аз - като истински мъж - щях от време на време да забравям тази дата. Но така... така я запомних завинаги..."

Джордже Балашевич

- Защо точно аз?
- Защото имаше топло сърце,а на мен ми беше студено.

За да оцениш някое качество - трябва да имаш част от него и в самия себе си!

Шекспир

Усещането, че другия те приема, точно такъв какъвто си...
Усещането, че си желан, очакван, обичан, необходим...
Усещането, че си единствен и достатъчен за другия...
Това са вълшебни усещания. Усещания, които те карат да се чувстваш жив! Истински и цялостен...
Тогава си само и изцяло себе си... без преструвки, без притеснения... тогава си истинския ти...
Тогава осъзнаваш, че това е щастието..
Двамата сте едно цяло... неделимо и неразделимо, независещо от околните условия.
И тогава ти иде да благодариш с цялото си сърце на съдбата, на живота, че ти, точно ти, си получил тази възможност да срещнеш своето щастие..

Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!!! Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено !!! Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги... Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това...........

Джеймс Бари

Когато мъжкият пингвин се влюби в женски, претърсва целия плаж, за да открие перфектното камъче, което да ѝ подари. Щом го открие, намира избраницата си и поставя камъчето точно пред нея. Това е неговият начин да ѝ предложи любовта си.

Когато бяхме деца искахме да пораснем. Но сега разбираме, че със счупена играчка и изгубен молив е било по-лесно, отколкото с разбито сърце и изгубен приятел.

Романтиката няма нищо общо с комплиментите и подаръците. Тя се проявява в това, да се грижиш за някого, да споделяш с него своите надежди и мечти. Романтиката означава да бъдеш честен и много, много влюбен.

Нора Робъртс

Защо човеко, унижаваш себе си
с мечти да бъдеш като другите?
Да бъдеш като някого облечен
да свириш на пиано като някого
и като някого да имаш пръстен със опал…
... Кой би могъл за твойте болки да разкаже
О, ако можеше да разбереш
с какво си ценен и кому си нужен! …
Прозряла тайнствените глъбини на битието,
Природата… тя с езика на страдания ще каже:
- Човеко, който и да си, цени и уважавай себе си.
Единствено това ще те спаси…

Атанас Мочуров

На всеки срещнат раздаваше усмивки, светлина и частица от душата си. Срещаше хора и оставяше светлинка в душата им – от неговата светлинка, от неговата душа. Накрая – душа не му остана.
Вече нямаше душа за раздаване и остана сам.
Раздаваше докато имаше сили да раздава, а докато раздаваше с щедра ръка,не се сети да се научи и да получава.Сега нямаше нищо. Даваше щедро на всеки поред, на малко и голямо раздаваше, ама му свърши давалото. Даваше на другите, за себе си не помисляше, а сега беше пуста душата му. Къщата му също опустя. Всеки си взе по нещо от нея за из път и продължи нататък. А той остана сам в празната си от душа къща. Стоеше в тъмното и страдаше. Празен.
Но се сети нещо и запали свещ. Да има светлинка, че ако душата му реши да се върне да намери пътя назад. Не искаше чуждо, защото и не знаеше да взема от чуждото. Май изобщо не знаеше да взема, да иска, да получава. Знаеше само да дава. Но днес му беше особено пусто и за това реши да си прибере отново душата си. Неговата си душа. До последното зрънце.
И започна да си я прибира късче по късче. От всички краищата на земята, а и от там – от небето. От тези, на които бе давал от неговата душа, а вече душа не им трябваше.
Стоеше там в тъмното, до запалената свещ и забил поглед в пламъка зашепна молитва за душата си. Започна да си спомня подред за всички, които бе посрещнала в живота си, от душа им се беше радвал, беше обиквал и беше им раздавал късчета от душата си. На кой повече, на кой по-малко, но имаше и такива, на които им се беше отдавал докрай. До последна капка. Спомни за за първата си любов. За това, че и остана верен дълго след като си беше намерила вече нов приятел. За всеки случай. Така, да знае, че има една душа, която я мисли. За другите жени в живота му, влизали и излизали, но все вземайки по нещичко от нея. Спомни си и за познатите си – беше им верен познат. Изслушваше ги. Смееше се с тях, веселяха се щурееха. От душа.
После си спомни за тези, които излязоха от живота му – всеки по своя си път. Едни бягаха, едни умираха, едни изчезваха, изоставяха. Имаше и такива, за които той бе само поредната спирка и продължаваха нататък. Но винаги беше болезнено. Малко бяха тези, които той изостави. Защото беше вярна душа и винаги оставаше там до края.
Сега си искаше душата обратно. Цялата. Докрай. Неговата си душа, която толкова обичаше, а толкова щедро раздаде на другите.
Зашепна молитвата си и зачака. Само пламъкът на свещта потрепваше в тишината...

Няма нищо по-прекрасно от това да направиш някого щастлив !

Те не са ,като другите жени .Погледнеш ли ги в очите ,потънал си да знаеш.
Те носят огън в себе си ,ако те докоснат ,със месеци мястото гори и лед да сложиш топи се на секундата.
Чуеш ли ги да говорят ,оставаш глух за други гласове .
Те идват от нищото ,ей така докато си гледаш в краката и те увиват в пламъка си.
Ти не ги избираш ,те избират теб.Слагат пламъка в сърцето ти и гледат как бавно става на пепел.
После нежно духват пепелта и така както са се появили ,изчезват ,а ти оставаш някак празен след тях .
Но ако усетят ,че ти си човекът ,тогава почват да горят ярко .
И този огън не те изгаря ,той те топли непрестанно ,защото това е друг огън.
Такива жени са рядкост ,те носят пламъка в сърцето си и ако не изгориш преди това ,оставаш с тях за цял живот ..
Такива жени се раждат с пламъка и той става като име за тях.............

Egoist Ta

- Тате, защо винаги подаряваш рози на мама?
- Защото,сине, жените са като розите. Майка ти ме научи на това. Нали си виждал розовите храсти в двора на баба си. Преди да разцъфнат не изглеждат толкова привлекателни, колкото сме свикнали да ги виждаме в двора на баба ти или по витрините на магазините, нали? Само стъбла с бодли и листа и напъпил цвят. И жените са така - не допускат току-така някой да види истинското им аз, защитават се, предпазват се да не бъдат наранени, опитват се да бъдат независими, свободни... И само правилните хора, които обичат и могат да чакат, ще успеят да видят онази красота на жената, за която се пишат поеми след поеми... И както когато розата разцъфне, се превръща в най-красивото цвете в градината на баба ти и ароматът му се усеща от толкова далече, същото се случи и с майка ти. Отначало тя изобщо не ми вярваше, искаше да бъде независима, но аз не се отказах. Обичах я, тя беше красива, беше очарователна, дори когато беше със "своите бодли" и чаках, чаках докато тя не реши да ми се довери. И тогава, когато тя "разцъфна"... Сине, няма друг такъв момент. Тя се превърна в най-прекрасното цвете сред цветята. Просто защото беше Моята роза.

Никога не прикривай чувствата си: когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по-добри - ще се изненадаш от резултатите...
Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало, е станало...
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам - винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...
Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглежда!

Лисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си. Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета – ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа – какво значение има какво още става по света?

В един свят, където всичко изобилства...изпитваме глад за нежност !

А. Мерино

Има три капана, които отнемат щастието: съжаление за миналото, тревога за бъдещето, и неблагодарност за настоящето.

Омар Хайам

От детството някои запазват само спомените си, докато други успяват да съхранят в очите, ушите и сърцето си късче от онова любопитство и вълнение, с което да се радват на малките неща.

Душко Радович

Дори този, който е далеч - стои близо, ако е в сърцето ти. Дори този, който е близо - стои далеч, ако мислите ти са далеч от него...

Индийска поговорка

Знаеш ли, какво казваше майка ми?
"Когато страстта се стопи, а тя ще се стопи..., когато вече не сте каквито сте били и лежите в леглото в края на нощта и погледнеш човека до себе си, да се надяваме, ако си късметлия, ще видиш най-добрият си приятел" !

"Мислиш си, че някой е разбил сърцето ти. Може и да е така. Но това се случва само на хората, които още имат сърца. Кървящите сърца са привилегия само на специален вид хора.
Останалите нямат грижи... Но и сърце!"
Чарли Чаплин

Аз и тя - уморени от забързаният живот, уморени от хорските прищявки, уморени от пътя и от заслепяващите светлини. Познавахме и дълбините и висините. Тя винаги беше до мен и аз винаги бях до нея, борехме се рамо до рамо. И когато получихме всичко от живота, вече бяхме уморени за него. Осъзнали, че всичко от което се нуждаем е да сме заедно, скрити от света. Разбрах, че вече нямам нужда от скъпия костюм, не ми беше нужен и лъскавия автомобил. Имах нужда единствено от любовта ѝ, когато вече нищо друго не ме правеше щастлив. Имах нужда от усмивката й, когато вече никой друг не ме разсмиваше. Имах нужда от нея, за да бъда Аз. Намерих своето спасение в простичките неща, намерих спасението в любовта.

Joseph R. Enev

"Не може да си толкова тъп, че да караш една жена да чака отговор, който въобще не пристига… Ако не те интересува, кажи й: „Не проявявам интерес“ — и край…Това са мъжете, които после се оплакват, че жените ги изоставяли…"

"Да се обичаме с отворени очи"-Хорхе Букай

"Гневът й утихна и премина в нещо по-лошо - нещо, което никога не бях виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да предизвикваш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това."

"Шантарам"- Грегъри Дейвид Робъртс

Може да изглежда като най-трудното нещо за правене, но трябва да забравиш човека, забравил теб.

Никълъс Спаркс – “Тетрадката”

Четирите свещи, спокойно горяха и бавно се стопяваха...
Беше толкова тихо, че можеше да се чуе, какво си говорят.
Първата свещ каза: „Аз съм СПОКОЙСТВИЕТО” – но, за съжаление хората не знаят, как да ме съхранят. Мисля, че не ми остава нищо друго освен да изгасна. И огънчето на тази свещ наистина угаснало.
Втората свещ каза: „ Аз съм ВЯРАТА”. За голямо съжаление аз съм, никому ненужна. Хората не искат да знаят нищо за мен, затова няма смисъл да горя повече. Едва произнесла тези думи, подухнал лек ветрец и изгасил пламъка на ВЯРАТА.
Доста тъжна и Третата свещ казала: „Аз съм ЛЮБОВТА”. Аз нямам повече сила да горя, хората не ме ценят и не ме разбират. Те се ненавиждат вместо да се обичат, а също мразят тези, които държат най-много на тях. Без да чака повече и тази свещ угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете, то видяло трите угаснали свещи и уплашено извикало:
- Аз се страхувам от тъмнината. Вие трябва да горите – моля ви, аз не мога без вас.
Развълнувана от думите на детето, Четвъртата свещ каза: „Не се страхувай и не плачи, докато аз горя, винаги можеш да запалиш и другите три свещи – „Аз съм НАДЕЖДАТА”! Никога няма да напусна хората!

Има три неща,които един мъж трябва да иска да промени в момичето си:нейната фамилия,адрес и гледната и точка за мъжете.

Кид Куди

Смяташ ли,че красотата ще спаси света?
-Да. Но не красотата на Мис Свят. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си. Усмивката на дете, осиновено от добри хора. Уличното изкуство. Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти. Мъркането на котката ти. Чаша чай в дъждовен ден. Танцуване под дъжда. Нощните разходки. Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“. Красивото момиче в парка, което ти се усмихна. Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа. Старите снимки на семейството ти. Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне. Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци. Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла. Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си. Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове. Когато капките роса по тревата ти дават надежда. Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух. Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.) Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него. Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди. Когато някой те разбира. Когато ти разбираш.

Приказна Идея

Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница,но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото,но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала,гледала, но накрая не издържала и го попитала:
-Какво ровиш там стар глупако!-троснала се бабата.
-Слава Богу,намерих го - ухилил се дядото.
-Твоят глас!-казал мило дядото...

Антъни де Мело

Гледаш го - КУЧЕ, мърляво, проскубано, а в очите - ЧОВЕК! Гледаш го - ЧОВЕК, наконтен, облечен, а в душата - ПОМИЯР !

"Да обичаш, означава да останеш, макар всяка твоя клетка да вика "Бягай!"".
"Бягащата с вълци", Клариса Пинкола Естес

"Ето това съм аз, дами и господа! На вашето внимание се е изпречил един свободен, пълен с енергия, млад човек. Бос, заровен в множеството песъчинки. Събрал вятъра в косата си и лятното слънце в оттенъка на кожата си. Усмихнал се от ухо до ухо, както много от вас не могат. И затворил наивно очи като малко дете, защото истинската радост не се вижда...тя се чувства."

Ако се влюбиш в някого, който не ти отговаря със същото, не бъди строг със себе си. Не си виновен. Просто любовта не е избрала да остане в сърцето на другия. Ако някой се влюби в теб, но ти не го обичаш, бъди поласкан, че любовта е почукала на твоята врата, но внимателно и нежно откажи този дар, на който не можеш да отвърнеш със същото. Не търси изгода, не причинявай болка. По това, как се отнасяш към любовта, можеш да съдиш за това как се отнасяш към себе си. Сърцата на всички ни чувстват еднакво и болката и радостта, независимо от различния живот, който водим или различните пътища, по които вървим. Ако се влюбиш в някого и той се влюби в теб, а след това любовта реши да ви напусне, не се опитвай да я върнеш или да търсиш вина. Остави я да си иде. Имало е причина, имало е смисъл. Ще разбереш, когато настъпи часът. Помни, че не ти избираш любовта. Любовта избира теб.

Разстоянието от мен до теб е толкова дълго... Дори и хиляди километри да извървя, все не ще ми достига една - единствена крачка - крачката, която трябва да направиш Ти!

Недялко Йорданов

Добрата връзка...тя не се случва просто така...Тя се създава ...във времето...с търпение...и двама души, които желаят да бъдат ЗАЕДНО !

Това, че прощавам не ме прави наивен !-Прави ме човек!
Това, че плача не ме прави слаб!-Прави ме истински!
Това, че греша не означава, че не зная!-Означава, че съм силен!
Това, че се извинявам не означава, че съм глупак!-Означава, че умея да ценя!

Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...

Иля Велчев

Пазете любимите си жени. Докато тя се кара, възмущава се и обижда -значи обича, но в момента, в който започне да се усмихва и да се отнася безразлично към постъпките ви...значи сте я загубили !

С. Тео

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени...
И ти до мен - и щаст'е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата -
и трепетно притисках аз ръка
до твоята... Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди...
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?

Дора Габе

И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея.
"Тютюн", Димитър Димов

Мъжете имат отвратителния навик да объркват живота на една жена,но някои го правят доста очарователно,а тази лъжа помежду ни се оказва най-истинската истина в живота ни.
Силвия Кристел, "Гладът на пеперудата"

Ако някой ти каже, че има нужда от време за да разбере дали се нуждае от теб - тръгвай си, без да даваш обяснения!

Хенри Милър

"Любовта на един мъж е отражение на характера му...Ако мъжа е сприхав, любовта му ще е пълна с кавги.Ако е спокоен и добър, любовта му е балсам.Ако се самосъжалява през цялото време, любовта му ще се превърне на прах.Ако е весел, любовта му ще прелива от веселие.Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква любов можеш да й дадеш..."

Елиф Шафак - "Чест"