Душата не е обувка - да я занесеш на обущар и да кажеш: Виж, скъсах я от носене, ако можеш, направи нещо, ако не - ще я хвърля и ще си взема нова! Човек се вторачва в тялото си, търси ужасен бели коси, бръчки, разни дефекти и се суети до пълно оглупяване. Горката душа мълчаливо гледа и търси внимание - да погледнат в нея, да я утешат, да й се зарадват, да я нахранят и облекат. А за нея просто никога нямат време. Докато дойде нейното време. И тя си отиде.
Рая Видинска

Когато събереш смелостта си,
когато погледнеш навътре
в онова нещо, което наричаш душа,
когато прокараш ръка...
по раните на сърцето си
и ръбовете загладиш...
когато очите в други очи
се оглеждат...
и потича сноп светлина...
и душата ти...
в друга душа се намери
и по раните на сърцето ти
друг прокара ръка....
и нежно... и смело...
тогава разбираш,
че има любов
и знаеш,
че няма преди,
няма и след...
и всичко е в тази
единствена,
ценна,
чакана...
минута
любов...

Жени Иванова

- Не мога, Велико! Свръхсила трябва да ми дойде отгоре, че да я забравя. И десет хубавици да застанат пред мене, не ми трепва отвътре. Превзела ме е, мислите ми е обсебила. Ако знаеш какво чепато дърво е... Но точно туй, кривото и чепатото, държи огъня. Другите огънят ги близне и изгорят като слама.
" Алтъна" Ив. Никова

„- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?“
Никос Казандзакис, „Алексис Зорбас“

"И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други - луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде? И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!"
Радослав Гизгинджиев, "Рай"

Всеки човек в своя живот е длъжен да премине това. Да разбие чуждо сърце. Да разбие своето сърце. А после да се научи да се отнася внимателно както към своето, така и към чуждото сърце.“
Михаил Булгаков

"Не за всяка жена можеш да говориш . Има една , която пазиш в сърцето си, без да я споменаваш пред другите. Аз знам ... И ти знаеш , за истинската любов не се говори никога и пред никого."
Джордже Балашевич

"Изкуството да бъдеш щастлив идва от силата да извличаш щастие от обикновените неща..!"
Хенри У. Бийчър

"Проклети да са избирателните им урни, пълни с праха на народните надежди“.
Юз Алешковски

" Няма нищо по-приятно от това да имаш някого, с когото да се смееш и да разговаряш така, както би разговарял със самия себе си! "
Цицерон

„Колкото повече един човек вярва в собствените си сили, с колкото повече доблест и мъдрост е въоръжен той до такава степен, че да не се нуждае от никого и е наясно, че всичко зависи от него, толкова по-добре от другите умее той да създава и запазва приятелски отношения.“
Цицерон

Животът не се свежда до това колко работа си свършил и къде си бил. Не е важно колко имаш по джобовете, важно е колко имаш в сърцето. Няма значение дали си получил мечтаната работа в Париж, дали къщата ти има два етажа и скъпи картини по стените. Важното се крие другаде, то е емоция, споделеност, любов, отдаденост и вяра. То се събира в детска шепа, в прегръдката на любимия и в цял куп сбъднати мечти. И не от тези големите, а от малките, които топлят душата и дават смисъл на живота. Да се събуждаш щастлив всяка сутрин и да знаеш, че си богат. Толкова богат, че нямаш място за повече... любов!

 NELIA V. KOKALINSKA

,, Намери си добро настроение
и посей! И очаквай валежи.
Не търси от живота извинение-
той няма време да те забележи! "
Радой Ралин,, Сипей" 

"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда, не би си струвало да живеем."
Гьоте

''Не се завръщай…Домът ти в мен го няма.
Продадох го за шепа безразличие. Запазила съм думите ти само. Да ми напомнят как не се обича.''
~Caribiana

„Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може!”

Ерих Мария Ремарк, „Трима другари”

Майка ми често казваше, че пъпната връв между нея и нас, децата й, никога не е била прекъсвана. Веднага след като доктор Филобосян кръцнал връвта от плът и кръв, на нейно място се пиявила друга, духовна. След моето бягство Теси бе още по- убедена в истиността на тази чудновата идея. Нощем, докато лежеше и чакаше приспивателните да подействат, тя често докосваше пъпа си като рибар, който проверява кордата на въдицата. Струваше й се, че усеща нещо, едва доловими вибрации. По тях разбираше, че детето й е живо, въпреки че беше надалеч и може би гладуваше или беше болно. Това стигаше до нея като особена песен, подобна на песента на китовете, които надават викове един към друг в дълбините.

"Мидълсекс"
Джефри Юдженидис

Притихнал бряг

Умори се брегът от тръгващи кораби,
яхти луксозни и всякакви лодки,
от бури подгонени, от вятъра брулени,
при него поспрели и пуснали котви!

Дълбоко в плътта, та чак до сърцето
остриета забивали на своето минало,
по вълните му нежни танцували леко
тегоби забравили и болки отминали!

Една лодка малка брега приближи,
по вълните притихна, в него се спря,
без думи, без маски, без котва дори
качи се на пясъка и с него се сля!

Изгуби вълните, но намери си бряг,
с който да скита и денем и в мрак,
дарил й душата си и вълните си чак,
да плуват те заедно по безкрайният свят!

Красимиръ Ортакчиѣвъ

"Човек е силен, когато се усмихва въпреки болката си.
Човек е смел, когато преодолява страха си и помага на другите да преодолеят техния.
Човек е добър, когато собствената му болка не го прави сляп за болката на другите.
Човек е мъдър, когато знае границите на своята свобода.
Човек е истински, когато признава, че понякога лъже и самия себе си. Човек е жив, когато надеждата за утрешния ден има много по-голямо значение от вчерашните му грешки.
Човек израства, когато знае какъв е, а не какъв ще стане.
Човек е свободен, когато контролира себе си, а не се опитва да контролира другите.
Човек е щедър, когато дава повече, отколкото взима.
Човек е красив, когато не се нуждае от огледало, което да му го покаже.
Човек е богат, когато не се нуждае от повече, отколкото има.
Всеки човек е уникален по свой начин. " 
неизвестен автор

„Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може!”
Ерих Мария Ремарк, „Трима другари”

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а...не можеш...
Автор: Евелина Панева

ЧУЖДА ЖЕНА

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другия - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.


dar4e_to (Дарина Дечева)

"Една усмивка прави радостни поне двама: този, който я изпраща и този, който я получава."
Уилям Джеймс

«Човешките ръце са като гънките на паметта. Разказват истории. Галят. Работят. Крият тайни. Съхраняват спомени. Всяка линия по тях е предначертана съдба. Те са като мост, който свързва душите. Когато са хванати, нечие дишане се слива в едно. Нечие сърце тупти в ритъм с другото до него. По един път вървят. Но пуснат ли се, пътят вече се превръща в пътища. Различни... Непознати... Трудни пътища, които не знаеш накъде водят.»
из «Рошавите мисли на едно влюбено момиче», Галя Кутулева

"Онези, които те обичат не са заблудени от грешките, които си направил или от тъмните представи, които имаш за себе си. Те си спомнят красотата ти, когато се чувстваш грозен, цялостта ти, когато се чувстваш разбит, невинността ти, когато се чувстваш виновен и целта ти, когато се чувстваш объркан!"

Aфриканска мъдрост

Най-важните неща....
Най-важните неща са тези, които изричаш трудно,
тези, за които думите никога не стигат.
Чувствата отлитат като птици във небето – безследно,
но във сърцето остават дирите – не умират.
Кой да ти каже, че да разкриеш душата си не е лесно?
Че не всеки би те разбрал.
Че докато споделял съдбата си, приличаща на есен,
си плакал. Но и от щастие си се смял.
Защото най-важните неща са тези, които с думи трудно би описал –
тези – най-истинските, тези, за които си копнял.
И когато някому разказваш и стигнеш до тях – улисан,
да кажеш гордо и със усмивка на уста, че си ЖИВЯЛ.
Darini - Д. Тодорова

"- Когато нещата са най-зле, Скарлет, единственото нещо, което човек може да направи, е да намери за какво да се смее. Иначе би полудял..."
"Скарлет" - Александра Рипли

"Казвам ти, че сме се затворили вкъщи, мислим там, живеем там, отчайваме се там. 
А кой се отчайва, когато е навън?" 
"Триумфалната арка", Ерих Мария Ремарк

" Ти беше винаги с мен - каза той .. Беше винаги с мен, независимо от това дали те обичах, мразех или се правех на безразличен... Това не промени нищо, ти беше винаги с мен... и винаги в мен." Ерих М. Ремарк - " Триумфалната aрка"

ДОБРО УТРО, ЛЮБОВ
Добро утро, небе!
Слънцето днес ме събуди
да измоля от тебе криле,
за да сбъдна мечтите си луди.
Добро утро, сърце!
Нали все за небето тъгуваш!
Oт мъничко още дете
на крилете на птица пътувам.
Добро утро, любов!
Все те търся далече в безкрая,
а ти все до мен си била,
търпелива, дано те позная!
Ето ме, вече съм тук,
преживяла тъги и заблуди.
Прегърни ме, любов,
с теб да сбъдна мечтите си луди!
Вера Илиева

Не позволявай да те мачкат
не ставай нечия играчка,
скръцни със зъби, изръмжи,
глава вдигни и продължи!
Не позволявай да се гаврят
на твоя гръб да трупат лаври,
помни - най - важен си си ти
фалшивите ги отсвири!
Не позволявай да си забраняваш
все с другите да се съобразяваш,
опитай и се престраши,
рискувай и се наслади!
Не позволявай да не можеш да отказваш
за чужди грешки спри да се наказваш,
учи се да си позволяваш
и мнението си да отстояваш!
Не позволявай да ти липсва самочувствие
не заслужават ли не влагай чувства,
от лошото поука си вземи
не страдай - плюй и отмини!
Не позволявай да те обвиняват,
да те упрекват и вина вменяват,
недей да падаш и да лазиш
щом съвестта си чиста пазиш!
Таня Батаклиева

Просветените хора рядко са много набожни. В действителност често те са толкова скандални, че другите ги мислят за луди. Те постъпват така, както им идва отвътре, и ви оставят да се справяте със собствените си реакции спрямо тяхното поведение. Те имат способността просто да бъдат хора. Те са се събудили от съня.
Джил Едуардс

Не ми е нужно много-само ти да си до мен…
Най-тъмна е нощта преди да се разсъмне.
Най-трудно е преди да се решим.
Най-тъжни сме преди да се прегърнем.
Най-честни сме когато с теб грешим…
Най-много се страхуваме от самотата.
Най-силни сме когато сме добри,
най-искрени когато милваме децата си.
Най-смели сме когато ни боли….
Не ни е нужно много-само да обичаме
и да се радваме на малките неща.
Не трябва на самота да се обричаме
щом жива в нас е още любовта.
Защото можем с теб да бъдем пак щастливи,
с усмивка да започва всеки ден,
да бъдем благодарни, че сме живи…
Не ми е нужно много-само ти да си до мен…
Таня Симеонова

"В този живот може и да нямаш всичко, което искаш.
Но трябва да се научиш да обичаш всичко, което имаш.
Себе си... Душата си... Утрините на новия ден... Залезите му... Дори и мъката си трябва да се научиш да обичаш. И тя нежност иска. Иначе нямаше да е мъка."
из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче", Галя Кутулева

Не мога да ти кажа " остани "...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак да забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си "някога".
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за " защо ".
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа " остани "...!

caribiana

“Мамо, знаеш ли докъде те обичам?
До най-далечната звезда...’’
- Мамо, скоро ще стана на пет
и ще ти купя подарък -
пръстен голям и красив, за късмет,
онзи, с блестящия камък.
- Пръстен ли? Как? И защо ми е пръстен?
Имам си теб, обич моя.
Знаеш, на твоето име прекръстих
радостен миг и тревога.
- Колко си хубава, мамо...прекрасна!
Дай да целуна очите...
И обещавам, когато порасна
аз да ти сбъдна мечтите.
- Миличък, няма защо да го правиш.
Ти ми се сбъдна отдавна.
Ред е за теб да твориш и мечтаеш.
И да кръстосваш земята.
Ред е за теб да откриваш вълшебства
и върхове да катериш.
Само те моля, отбивай се често
щом любовта си намериш...

Яна Вълчева

ИМА И ТАКИВА ХОРА
Има хора твърди като скала. Има хора скрити зад бронирани жилетки. Но има и такива, които са лесно раними, крехки, почти чупливи. Те плачат, когато някой друг го боли, когато някой е ранен, когато някой е щастлив. Те дават всичко от себе си другите да са спокойни, усмихнати, щастливи. А когато тях самите ги боли или са ранени, се усмихват, за да не види никой сълзите в очите им. Когато те са щастливи, се затварят в себе си, не смеейки да дишат, за да не изчезне зрънцето щастие. Тези хора помагат на другите, но рядко приемат протегната ръка за помощ, за да не ограбят човека срещу себе си. Тези хора обичат дори, когато тях никой не ги обича. Те плачат от една усмивка, един поглед, една дума, една песен, едно цвете, поднесени от любимия човек. Тези хора отвръщат на обидите с усмивка и не защото обичат да ги нараняват, а защото умеят да прощават. Те са като капчица роса. Нежна, прозрачна, чиста, разхлаждаща зажаднялата уста. Капка, която се разтваря, когато падне. Която може да спаси човешки живот, но може и да го отнеме. Тези хора са рядкост. И когато срещнеш в живота си такъв човек, не го ранявай, не го чупи. Той може да ти даде само усмивки, нежност и любов. Изпуснеш ли го и го разбиеш на парчета, трудно ще го събереш отново. Вече няма да е същият, няма да е цял, вече няма да е твой. Не отблъсквай живителната капчица роса. Поеми я с устни. Изпий я, наслади й се до край. За теб тя ще е благословия. Приеми я.
Срещал ли си вече такива хора? Ако не си, моли се да срещнеш поне един такъв. Ако вече си, пази го. Отиде ли си от теб, празнината в теб ще е като бездна. Устните ти ще жадуват влагата. Сърцето ти ще търси топлината. Тялото ти ще копнее за прохлада. Ако имаш такъв човек до себе си, вземи го на ръце. Положи го в зелената трева и остави капката да се слее с теб. Завинаги.
Галя Георгиева(aleks0609)

ЕДНА ЕДИНСТВЕНА
Безброй жени във пътя си ще срещаш,
ще ти доказват колко са добри
и как обичат страстно и горещо...
Но във една - за теб сърцето ще гори.
Една ще те обича без планове и сметки,
през студ и кал със тебе ще върви.
И няма да те оковава в клетки
и да отнема слънцето от твоите очи.
С Любов ще те очаква да се върнеш,
със обич ще погали твоята ръка.
И винаги ще пази огън стъкнат -
за теб ще пази свято топлина.
В една ще бъдеш църква и молитва,
в една ще бъдеш ангел и небе.
С една - Душата ти в простор ще литва.
Една единствена не ще те предаде.
Такава обич трудно се открива,
недей с очите - със сърцето я търси.
И дай и' огън за да не изстива...
Намериш ли я... като дъх последен я пази...
val - Валентина Цвяткова

" От вчера, вземи със себе си това, което си научил. От днес, вземи със себе си всичко, което обичаш. Не спирай никога да строиш замъци до небето, защото това са мечтите, за които живеем."
/неизв. автор/

Щастлива
Стига грешки! Омръзна ми вече..
Днес щастлива съм! Точка ! Реших..
Ще оставя зад мене далече
всички мънички, дребни души…
Ще танцувам в дъжда, ще се смея…
Тоя ден ще е с обич дарен…
Знам,че само веднъж се живее...
А животът е още пред мен…
Няма вече да правя промени…
Няма себе си аз да виня…
Който иска да бъде до мене
ще е горд,че съм силна жена…
Ще се влюбя безпаметно даже…
Без да мисля за утре дори…
Нека бог за това ме накаже…
Ако можеш ела и ме спри
Таня Симеонова

„Близостта е няколко минути от твоето време в нечий ден. Мисълта за другия е безсловесно отношение. Там думите нямат значение. Там си любим на сърцето.“

Мария Никова

„Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.“
Джордж Оруел

"Просто исках да разбереш, колко имам нужда да ти липсвам." Из интернет

Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА.
Това ще бъде нощ незабравима,
а кумовете се наричат СКРЪБ и ПЛАЧ.
Ще е студено като посред зима,
ще ни венчае чакащият здрач.
И вместо пръстен, на ръката ти лъжа ще сложа,
а ти на моята измама зла.
Дали обичаш ме, не се тревожа
и казвам ти фалшиво ДА.
Отпивам от шампанското пенливо,
а то е сладко като чаша мед.
Отвсякъде започват да крещят ГОРЧИВО
и на целувката фалшива идва ред.
Букетът си от сълзи хвърлям,
попада в алчните ръце на завистта,
а тя поглежда ме и нагло ми подхвърля -
“Забрави за любовта, вече си омъжена жена!"
Мария Миразчийска

" За разлика от един мъж, една жена никога няма да те докосне по погрешка. ,,
Чарлз Буковски

"Лъжата е обида за душата, както и за интелекта на онзи, когото лъжат.“
"Нещо прекрасно" Дж. Макнот

Най-лошото чувство е разочарованието. Не е обидата, нито ревността, нито омразата.
След тях остава нещо в душата. След разочарованието остава само празнота.
Ерих Мария Ремарк

"Когато нямаш вътрешни врагове, външните врагове не могат да те наранят."
Източна мъдрост

Обичам да гледам хората в очите. Това е единствената част от тялото им, където все още може да е останала малко душа.”
Жузе Сарамагу

– Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи!
Мария Лалева

" Заедно " е ключова дума за успех за всяко нещо в живота.
Никой не е успял сам - някой са подкрепили, на друг са дали шанс, на трети са подали ръка. " Сам " е заблуда. Такова нещо НЯМА, независимо дали сте склонни да го признаете открито. Зад успеха стоят редица хора и той е и техен - пряко или косвено. Така че, когато успявате, бъдете благодарни - за да сте там, където сте в този момент, някой друг е вложил много с и във вас!
- Валентина Йоргова

"Никога не се отказвай от една мечта заради времето, което ще ти отнеме, за да я постигнеш.
Времето минава - така или иначе ."
Ърл Найтингейл

"Казаха ми, че за да я накарам да се влюби в мен, трябва да я разсмея. Но всеки път когато тя се смее, аз съм този, който се влюбва." - Томасо Ферарис.

"Това, което най-много искам, е да зная, че си щастлив, когато си без мен ... и  още по-щастлив, когато сме заедно."
Хорхе Букай, (Искам)

ЖЕНИТЕ С ДЪЛБОКА ДУШЕВНОСТ

"Колкото по-дълбока душевност притежаваш, толкова по-трудно е да намериш мъж, който може и знае как да изгради връзка с теб. Мъж, който не се страхува от дълбочината на чувствата ти. Мъж, който не се страхува от силата на емоциите ти...
1. Жената с дълбока душевност задава дълбоки въпроси.
Тя ще влезе в живота ти, но не просто като украшение към него. Тя ще започне да ти задава въпроси, на които може би няма да си подготвен да отговориш. Дори на първите ви срещи – тя няма да иска да си говорите за общи неща, а за истинските неща от живота. Защото тя самата е истинска.
2. Жената с дълбока душевност е честна.
Понякога дори прекалено честна. Тя вярва в това, че не трябва да залъгва себе си, нито човека до себе си. Ако я попиташ нещо, тя ще ти каже това, което мисли. Бъди готов за честността й. И бъди готов да й отвърнеш със същото.
3. Жената с дълбока душевност знае какво иска.
Или кого иска. Тя знае, че сърцето й бие само за истинската любов и не иска да се примирява с посредствени връзки. И посредствени хора.
4. Жената с дълбока душевност не иска повърхностни взаимоотношения.
Тя иска дълги разговори, в които да си говорите за живота, иска да чуе истории от твоето минало и да ти разкаже тези от своето, иска да чуе мечтите ти за бъдещето и да ти сподели своите. Иска откритост и дълбочина. Иска нещо повече от това да живеете заедно под един покрив.
5. Жената с дълбока душевност не се страхува да разкрие чувствата си.
Не се страхува от близостта и от това, че може да бъде наранена. Тя не мисли, че ако разкрие чувствата си, ще стане по-уязвима или ще изгуби свободата си. И търси същото и в човека срещу себе си.
6. Жената с дълбока душевност вижда през теб.
Знае кой си наистина и какво те прави уязвим. И не го прикрива. Не се страхува да ти покаже слабите ти места и да ти помогне да ги промениш. Не бяга от истинската ти същност. Но и не се примирява със слабостите, защото знае, че мисията на всички ни е да се развиваме. Стига и ти да си готов.
7. Жената с дълбока душевност се уморява от непостоянството.
Тя иска до себе си мъж, на когото може да разчита. Мъж, който не променя настреенията си без причина. Мъж, който не се цупи като малко дете. Мъж, с когото знае, че може да създаде стабилни основи за своя бъдещ живот. Мъж, който е мъж.
8. Жената с дълбока душевност преживява всичко дълбоко.
Емоциите й са дълбоки. Дълбоки са и мислите й. С каквото и да се занимава, каквото и да изпитва, тя се потапя цялата в него. Никога не остава безразлична – към никого и към нищо.
9. Жената с дълбока душевност може единствено как да обича дълбоко.
Затова не може да приеме да бъде обичана по друг начин. За нея връзка заради връзката не е опция. Тя не иска просто някой, с когото да запълва времето и самотата си. Иска някой, който да е в синхрон с дълбочината на чувствата й. Тя знае кога мъжът до нея не може или не иска да отговори на чувствата й и постепенно ще се отдалечи от него, за да намери човека, който иска също толкова дълбока любов.
10. Жената с дълбока душевност няма да те чака цял живот.
Тя няма да те чака цял живот да се промениш и да решиш, че вече я искаш. Защото е изпълнена със страст, емоция и любов и иска да ги изживее. Ако не с теб, тогава с някой друг, който изпитва същите страст, емоция и любов. Някой, който ще я направи щастлива.
Автор: Рания Найм

"Да можеш, когато поискаш, да прегърнеш човека, когото обичаш - това е същински лукс!"
Сесилия Ахърн

"Парите и успехът не променят хората. Те изкарват наяве това, което се крие вътре в тях!" 
Уил Смит.

Жена най-лесно се губи с инат и мълчание, с неуважение, унижение и безразличие.
И не се печели обратно.
Валентина Йоргова

"Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре. Просто живей."
Джоджо Мойс, "Аз преди теб"

"Хората около теб или те вдъхновяват, или те изцеждат. Подбирай ги мъдро!"
Ханс Хансен

"Помнете, че никой, абсолютно никой, не е "по-горе" или "по-долу" от вас. Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, колкото и "красиви" да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат. Няма база за сравнение.
Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената."
Луиз Хей

"Когато те предадат, все едно са ти счупили ръцете. Можеш да простиш, но да прегърнеш - вече не се получава ..." ~ Лев Толстой.

Таксиметров шофьор от Ню Йорк разказва:
Аз пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като изчаках няколко минути, аз свирнах отново. Тъй като това щеше да бъде последния ми курс, се замислих дали да не си тръгна, но вместо това, паркирах таксито си и отидох да почукам на вратата...
-Само минутка...
отговори крехък и възрастен глас. Чувах как нещо се провлачва по пода.

След продължителна пауза, вратата се отвори. Ниска жена на около 90 години застана пред мен. Беше облечена с шарена рокля, елегантна шапка и воал... сякаш излизаше от филм от 40-те. Носеше със себе си малък куфар, а къщата изглеждаше така, сякаш от доста време никой не беше живял. Всички мебели бяха покрити. Стените бяха празни... без часовници, календари или картини. В единия ъгъл беше оставен само малък кашон, пълен със снимки и стъклени неща.
- Бихте ли ми занесли чантата до колата?
Ме попита тя. Занесох чантата и в таксито и се върнах да и помогна.
Тя квана ръката ми и се предвижихме до бордюра. Не спираше да ми благодари за моята отзивчивост. Отговорих и:
- Няма нищо... Просто се опитвам да се грижа за клиентите си така, както бих искал да се грижат за моята майка.
- Ох, ти си толкова добро момче
Когато стигнахме до таксито, тя ми даде адрес и ме попита:
- Може ли да минете през центъра?
- Но това не е най-прекият път?
- Ох, няма нищо, аз не бързам. Аз пътувам за хоспис центъра (бел.ред. Това са здравни заведения в Америка, които поемат грижите за възрастните хора в последните месеци от техния живот и им дават физическа, психическа и духовна подкрепа)
Погледнах в огледалото за задно виждане. Очите и бяха просълзени.
- Вече нямам никакви роднини.
Промълви тя с треперещ глас.
- Докторите ми казаха, че не ми остава още дълго.
Аз пртегнах ръката си и изключих таксиметровия апарат, сред което я попитах:
- От къде искате да минем?
През следващите 2 часа обикаляхме из града. Тя ми показасградата, където на времето е работила като асансьорен оператор. Минахме през квартала, където е живяла със съпруга си, когато са били младоженци. Минахме пред фасадата на мебелен склад, който на времето е бил бална зала, където е ходила да танцува като малка.От време на време ме карраше да намаля или спра до някоя сграда и се заглеждаше в тъмнината... без да каже нищо.
С просветляването на хоризонта и първите слънчеви лъчи, тя ми каза:
-Аз съм изморена... хайде да тръгваме.
Карах до адреса, който ми беше дала, без да каже нищо. Там имаше ниски постройки и нещо като старчески дом и алея, която стигаше до входа.
Двама санитари дойдоха веднага, след като спряхме. Те и отвориха вратата и следяха с внимание всяко нейно движение... явно са я очаквали.
Отворих багажника и извадих куфарчето и. През това време, тя вече беше настанена в инвалидната количка. Тогава ме попита:
- Колко ти дължа?
- Нищо...
- Но как... нали и ти трябва да се прехранваш?
- За това има и други клиенти.
Почти без да се замисля, аз я прегърнах и тя ме притисна силно.
- Ти подари на една възрастна дама, един малък, щастлив момент.
Отговори тя.
Стиснах и ръката и я отведоха. Зад мен вратата се затвори. Това беше затварянето на една врата на живота...
Не взех никакви клиенти, през останалата част на смяната ми. Обикалях безцелно града и бях потънал в мисли.През останалата част от деня, едва можех да говоря.
Какво щеше да стане, ако тя беше попаднала на друг шофьор? Някой изнервен и нетърпелив да свърши смяната му? Ами ако бях отказал да поема курса? Или ако бях натиснал клаксона само веднъж пред вратата и, сед което да си тръгна???
На пръв поглед, аз не мисля, че съм направил нещо важно в живота ми. Ние сме свикнали да мислим, че живота ни се върти около страхотни моменти. Но страхотните моменти често ни се явяват като красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.

"- Ако двама души се обичат, но не се разбират, кога е моментът да кажат "край"?
- Никога!".
"Мексиканецът"

Усмихнато стихотворение
Останала ми е една усмивка.
Не може да я вземе никой дявол.
Каквото и да става - зъби стискам
и смело към върха си продължавам.
Усмихвам се на тихата си лудост,
на времето прекарано в безгрижност.
Забравям всички глупави заблуди-
да помниш болката е толкова излишно.
Усмихвам се на някой стар приятел,
на онзи мъж, на бабата отсреща
и осъзнавам колко съм богата,
раздавайки усмихната надежда.
Останала ми е една усмивка,
но от вълшебните-дадеш ли я на някой,
животът с хиляди усмивки ти откликва.
Не ми ли вярваш? Усмихни се и почакай...
автор Катерина Кайтазова

"Казват, че човек се нуждае само от три неща, за да бъде истински щастлив в този свят: някого, когото да обича, нещо, което да прави и нещо, за което да се надява..."
Том Бодет

"Търсех щастие навсякъде, но не го намерих никъде, освен в малък ъгъл с малка книга"
Тома Кемпински

"Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш."
Хорхе Луис Борхес

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.
Евтим Евтимов

Любовта никога не умира сама. Тя умира, защото не знаем как да се грижим за нея. Умира, защото я предаваме. Умира от раните, които й нанасяме. - Анаш Нин

Дори останала с частица време
отново с тебе ще я споделя –
и в твоите ръце ще легна сляпо,
във твоите целувки ще потъна...
Дори да се изгубя в тях, навярно
аз няма да поискам да се върна...
Ще бъда там – в света създаден
от твоите ръце и ласки....
Душата си не ще продавам,
за някакво тревожно щастие!
Ще бъда аз по-тиха от въздишка,
по-кратка и от два-три мига...
Не искам щастие! Не искам нищо!
Нали съм с теб – това ми стига...

Мира Дойчинова-irini

Утринно заклинание

В такова утро да отидеш на брега,
да тръгнеш бос,
намерил детските си стъпки
в сияйната прозрачност на водата,
и пъстри камъчета под нозете ти
да чуруликат тихичко, разбудени
от шепота на бягащи отблясъци.
Със себе си да вземеш всички мигове,
в които тялото ти е мълчало
не прегърнато,
грижливо да ги потопиш в морето,
където с кротко любопитство
ще ги залее чистото движение
на хладната вода. И по ръцете ти
тогава ще искрят и ще се стичат
следите от това невинно щастие —
да тръгнеш бос
в едно такова утро...

Светла Георгиева

На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40.
Елиф Шафак, "Любов"

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...

Радост Георгиева

"...И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот."
Александър Секулов

"Послушай морето, което вечно целува сушата, без да и обещава нищо. Научи езика му и престани да ме питаш дали те обичам. Любовта не е обещание. Обещанието е несигурност, която ражда лъжа. Недей ме пита.. не ми обещавай."
С. Цанев

Щастливите хора не носят часовници,
обличат се в жълто, раздават мечти,
тъгата за себе си пазят единствено
и пият надежда от крайпътни реки.
Щастливите хора се радват на бурите,
те правят ги силни и безкрайно добри,
когато събори ги вятър във степите,
за слънцето мислят, броейки звезди.
Щастливите хора докосват със нежност,
обичат със огън, говорят без глас,
за тях всяка радост е миг като вечност,
а гордостта е заключена страст.
Щастливите хора прощават злините,
не могат да мразят и да корят,
любимият бряг са за тях висините,
където намират покой и горят....

Елица Георгиева

"Не позволявай никога на никого да те кара, да се чувстваш така, сякаш не заслужаваш това, което искаш."
Хийт Леджър

Пази душата си от лоша мисъл!
Пази живота си от зла ръка!
Намирай в нищото неземен смисъл!
И срещай с искреност дори врага!
Мечтай мечтите си с любов голяма!
Очаквай чудото на всеки ден!
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен!
Дари духа си с истина и вяра!
На всеки миг усмивката пази!
И нека чужда святост, мъдрост стара
и всяка прошка бъдат ти звезди!"

Дела Раи

Всичко, на което са те учили,
Някога ще ти потрябва!
Не поглеждай със презрение през рамо!

Някой ден ще станеш като слънчева невеста рано,
да замесиш хляб- за цял живот- за двама.
Знаеш ли да почнеш слънчевата плетка,
Дето две съдби- в една- заплита,
Простото синджирче, дето свързва дните:
белите със черните,
и лошите с добрите?
Знаеш ли да връзваш възлите, ония
дето свързват сънищата нощем, денем – мислите,
Да разтурваш можеш ли магии
само с леко трепкане на миглите?
Знаеш ли да палиш огън във запуснато огнище?
Можеш ли да тръгнеш боса и без нищо
И да стигнеш до венчалното обятие –
в хоризонта на небето и земята?
Знаеш ли оная българска бродерия,
дето се кръстосват нежност със доверие?
Всичко на което са те учили,
ще ти потрябва. Има във живота случаи,
дето стъпките си ще бродираш като ситни бодове,
старите вражди ще изпереш на девет бродове,
ще подигнеш менци с обич ненапита,
ще разчупиш в дни горчиви медна пита,
ще закърпиш свиден спомен кото детска дрешка,
ще пригрееш стари жалби,
ще замрежиш стара грешка,
ами прошката? За нея ще ти трябва бабиното сито
да отсееш тихи думи като златно жито...
А кантар не трябва- най-добре се мери
На око, и на сърце. По обич и доверие.
Откъде ще вземеш толкоз сръчност, толкоз знания?
-От ония древни като песни и сказания
мъдри женски занаяти,
неподсъдни ни на укор.
Нито на забрава.
Минали – и бъдни.
"Мъдри женски занаяти" - Лиана Даскалова

„Ето какво прави любовта с хората-кара ги да откачат. Не ги прави слепи или неразрушими, прави ги уязвими. Прави ги хора. Прави ги истински.”
- Майкъл Роуботъм

Няма да те моля да ме обичаш

Няма да го направя. Няма да те моля да ме обичаш.
Може би ще се озовем на едно и също място, в един и същ момент.
Може би ще искаме едни и същи неща.
Може би ще усетиш, че аз съм за теб и ти си за мен.
Но аз няма да те моля. Няма да те убеждавам.
Животът е твърде кратък за драма и излишни нерви. И сърцето ми се умори от всичко това.
Ще бъдат там. Ще отворя сърцето си за теб. И ще ти предложа любовта си.
Но няма да тичам след теб. Правила съм го преди и знам, че не се получава.
Отказвам да се нуждая от теб.
Избирам да искам теб.
Ще говоря с теб. Ще те изслушвам. Ще споделям с теб. Ще се допитвам до теб. Ще съм добра с теб. Ще те приемам. Ще подкрепям. Ще те обичам.
Но няма да те моля да ме обичаш. Защото не искам такава любов.
Искам любов, в която двамата се избират. Всеки ден. Отново и отново.
Просто защото искат да го направят. А не защото се чувстват притиснати.
Искам любов, в която двамата са заедно, не защото не могат да живеят един без друг, а защото не искат.
Знам, че това ще е любов, в която, когато сме сами, ти със себе си, и аз със себе си, ще си задаваме въпроси. Ще изпитваме неувереност. Но когато се срещнем, ще намираме отговора. Отново и отново. И този отговор ще е, че ти си най-добрият им избор. И аз съм твоят. Днес. И утре.
Затова няма да те моля да ме обичаш.
Ще те помоля само, ако ме обичаш, да го правиш истински.

Автор: Рене Пикар 

"Дайте на тези, които обичате криле, за да летят, корени, за да се върнат и причини, за да останат!" Далай Лама

"А когато след време ме няма, знай, че и най-лошото в тебе обичах." - К. Антоний

"Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна .Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото -престанеш ли да го мислиш и преживяваш-умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата ! " Джоко Росич

"Беше красива, заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя не беше красива, заради нещо толкова временно, колкото външния вид. Тя беше красива дълбоко вътре в душата си."
Йордан Йовков, "Албена"

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.”
- Рей Бредбъри

"Когато те карам да плачеш
и да се мразиш
и да ме мразиш
и да си тръгваш
и да се връщаш
и да не знаеш
защо си се върнала,
моля,
прояви разбиране.
Ти си с мен
в нещастните часове от деня си.
Аз съм със себе си
и през останалите."

Константин Трендафилов
Из "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?"

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
от Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.

Поклон пред паметта му!

"Твърде често подценяваме силата на докосването, усмивката, добрата дума, изслушването, искрения комплимент, или най-малкия акт на загриженост - всички те имат способността да променят живота."
Лео Бускалия

Аз вярвам в мълчаливата любов...
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста...
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава,
тя - вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов!

Давид Овадия

Добри Жотев

Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.

Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах много пьтища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си!

Човек понякога така се увлича в преследване и започва да си мисли,че това,което гони,
е онова,което му трябва.
"Откраднат живот"

Без да желаеш, убиваш някого някъде.
Без да подозираш отнемаш нечие дихание.
Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед.
Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?
“Лавина”, Блага Димитрова

"Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!"

"Най-лошият махмурлук е този на душата. Смесваш различни чувства, в големи дози и накрая повръщаш апатия."

Нека ти дам един нов поглед, дете. Посоката на завистта е винаги нагоре. Никой нависоко не завижда на тия в ниското. Никой принц не завижда за кашона на бездомния, никой богаташ не завижда за коричката на гладния. Ако някой ти завижда, значи сам е поставил себе си под теб. Завистта е единственият истински комплимент.
~ “Пепел от тръни”

Неделя сутрин е.
Лежа и си мисля за теб.
Мисля си за това къде и как ще те срещна за пръв път, как ще ми се усмихнеш, а аз ще направя същото в отговор и ще отминем без да разберем, че току-що животите ни са се променили из основи и всичко най-сетне си е дошло по местата. Чудя се дали ще ме заговориш и ако не го направиш, как след години, докато ме прегръщаш на дивана, ще ми разказваш, че си избирал най-подходящите думи, а аз съм изчезнала в тълпата през това време. Знам, че също като мен ще обичаш неделните сутрини - слънчевите лъчи, мирисът на кафе и вкусът на палачинки, а следобед - безцелните разходки сред природата. Мисля си за това как ще знаеш, че пия чая си без захар и как ще се смееш на гримасите ми, когато хапвам резенче лимон.
Знам, че ще взимаш книгата ми от нощното шкафче, за да провериш до къде ли съм стигнала, а после ще прекъсваш четенето ми с целувка. Ще ме научиш как да сменям бушони, защото не мога. И ще повтаряш, че е безсмислено да се тревожа за маловажни неща.
Навярно ще се дразниш малко на мълчанието ми понякога, а аз все ще мрънкам да изхвърляш фасовете от пепелника в боклука, вместо да се препълва. Ще искаш да спиш отдясно, но аз ще настоявам да съм до прозореца, защото обичам притихналия град вечер. Ще оставяш бележки навсякъде, а аз ще повтарям, че са ненужни и се разпиляват наоколо.
Но все пак, ще ме изненадваш с цветята, които обичам и заедно ще ядем шоколад. Дори и след караница ще се прегръщаме и ще заспиваме един до друг. Ще се разбираме, подкрепяме, ще си вярваме. И много ще се обичаме.
Лежа и си мисля: колко време остава до първата ни среща и ще разберем ли още тогава или по-късно, на някоя следваща?
Усмихвам се. Знам, че ще дойдеш в един от онези дни, които наивно смятам за съвсем обикновени и еднакви. И вече няма да са такива.
Лежа и си мисля. В неделя сутрин. За многото недели, в които ще лежиш до мен и ще се усмихваш. За многото недели, в които ще благодарим на Съдбата, че е сблъскала световете ни, за да ги направи един.
Валентина Йоргова

На този, който не напълни сърцето ми

Изхвърлям старателно всички отпадъци
от някаква смешна и грозна любов.
("Любов" ли се казва дългото чакане
на някой, пропускащ те винаги в своя живот?)

Сега съм сама. Тъй както бях с него.
Боли ме така, както с него боля.
Но май имам повече. Поне имам себе си.
На себе си само принадлежа.
Това беше всичко. Ти сам го направи.
Аз мога да дишам дори без сърце.
На негово място, в гърдите, от ляво,
са Никогавече и Никогастеб.
Caribiana

Прекрасно зная, как ще ме боли.
Познавам тази болка съвършено.
Познавам всичките ѝ тънички игли.
Нали от тях съм цялата във белези.
Да, осъзнавам, че ще плача. Много.
И ще осъмвам тихо, незаспивала.
И пак ще ме изгаря онзи огън -
на самота. На липса. На безсилие.
И пак ще съм и нечия, и ничия.
(Отвикнала съм някак да съм друга.
Аз съм обичаща.)
...
Прилича на любов. Но е присъда.

"Всеки казва, че не трябва да разчиташ на друг да запълни празните пространства в сърцето ти. Казват ти, че си достатъчно силна сама. Но аз смятам, че някои от тези празни места могат да бъдат запълнени само от друг човек. Няма значение колко много обичам себе си или колко съм самоуверена, накрая не мога да се прегърна сама, докато плача. Или след лош сън. Животът е любов. и любовта трябва да бъде споделяна."

В НЯКОЙ ДРУГ ЖИВОТ
Ще ти се случа в някой друг живот.
Ще ме обичаш от мига ти на зачеване.
Ще ме дочуеш насред вълчия си зов.
Ще си ме търсил. Страшно. Точно мене.
Ще ме познаеш във един-единствен миг.
Ще си ме плакал и в платно, и във поема.
Ще си ме спомниш по божествения вик
на щерка си. От двама ни родена.
Ще ти се случа в някой друг живот.
Сега играхме просто пантомима.
Мини през времето. Да бъдеш цял. И нов.
За този беше рано да ме имаш.

МАРИЯ ЛАЛЕВА

"Няма по деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява. Вместо да й съчувстват, всички презираха младата хубавица. Защо не работи ? И най-тежкият труд ще бъде по-лек от лъжата на нейните усмивки. "
Блага Димитрова - "Пътуване към себе си"

Всеки има някого, когото няма ...

"Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх."
"Престъпление и наказание" - Ф. М.Достоевски

“Хората се плашат от любовта, защото дълбоко в себе си  ги е страх да не бъдат отхвърлени или да се покажат такива, каквито са. Някои от тях дори мислят, че не я заслужават. 
И бягат, без дори да помислят, колко болка могат да ни причинят.”
Радослав Гизгинджиев, "РАЙ"

" Да обичаш някого, не е просто силно усещане. Това е избор, обещание, ангажимент! "
Ерих Фром

"Винаги съм искал малко и съм се задоволявал с малко. Докато не те срещнах. Тогава поисках всичко."  "Петдесет нюанса сиво" - Е. Л. Джеймс

"Диамант само с диамант се реже, чувството само с чувство се буди и никога не приемай един човек за даденост...Обичай и уважавай всеки човек, който е в сърцето ти, защото един ден ще разбереш, че докато си събирал камъните си изгубил диаманта!"

"Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Но всички ние имаме по едно малко, лошо, ранено място в себе си и ако намериш човек, който го открие и го заобича, тогава си намерил когото трябва!"

"Това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере..."
Стивън Кинг, "Особени сезони"

"Любовта означава да мислиш за щастието на другия повече, отколкото за себе си, без значение колко болезнени могат да бъдат решенията.."
"Три метра над небето"

"Всеки може да навлезе в живота ти и да твърди колко те обича. Съвсем друго е, някой наистина специален да остане в живота ти и да докаже колко те обича!"
Анита Блейк

"Обичах я не заради начина, по който танцуваше с моите ангели... а заради начина, по който демоните ми утихваха от звука на нейното име. " - Кристофър Пойндекстър

"Аз не знам много за жените, знам само, че когато тя ти каже "Липсваш ми", трябва да си там."

"Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял."
Фредрик Бекман

Докато крещиш на своята жена - има мъж,  който би желал да говори нежно в ухото и.
Докато ти я унижаваш, обиждаш и оскърбяваш, има мъж ,който флиртува с нея и и напомня колко прекрасна е тя.
Докато ти нараняваш своята жена има мъж, който желае да може да прави любов с нея!
Докато ти караш своята жена да плаче, има мъж, който краде усмивки от нея!

"В големите неща винаги си сам. За всичко друго ще звъннеш на приятел, ще си поприказвате на по бира, ще ти олекне. Ще намерите заедно решение. Тук решенията са твои и на никой друг. Никой не може да те разбере. Никой, който не е минал през същото, няма да усети как се чувстваш. Ще се опита, ще ти съчувства, ще бъде до теб. Но няма как да чуе разкъсващите въпроси в главата ти, да усети как всяка клетка в тялото ти вибрира от напрежение. В големите неща се оправяш сам."

/из "Позитивно", Тошка Иванова/

Мъжете, които отказват да простят малките недостатъци на жените, никога няма да се насладят на техните велики достойнства.
Халил Джубран

"Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това, което можех да й дам. Вечер беше моя. Не много рядко, не твърде често. Най - вече във вторник. Имах я, а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах, тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо, което да напомня, че е била тук. Беше влюбена. Показа ми го много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше, че не съм готов да й отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото "завинаги". Исках я за малко. И за по - интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо. Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма ѝ. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен, че съм влюбен, нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник ... "– Чарлз Буковски

„Да сме здрави е най-големия дар, да сме доволни - най-голямото богатство, да сме искрени - най-доброто отношение!”
/Буда/

Една такава нощ...
Понеже аз ще дойда, ти ме чакай.
И приготви небето като за любов.
Светни Луната в синьото на мрака,
а облаците облечи в сребро.
И направи звездите да ухаят.
Да капят много нежно над света.
Под техните блещукащи сияния
се случва най-красиво любовта.
И после замълчи. Не искам думи.
Достатъчни са двете ти ръце
и устните, които да целуна.
Достатъчно ми е да бъда с теб.
/caribiana /

Ако знам, че за нас тази
нощ ще бъде последната,
ще целувам със толкова жар,
че дори във сърцето ти ледено
ще запаля вълшебен пожар...
Ще рисувам със пръсти по тялото,
уморено от пошли лъжи
и с целувки безброй по лицето ти
ще изтривам там мойте сълзи...
Ще намеря балсам за обидите,
причинени от други жени...
Ще рискувам и пак ще обичам теб...,
че без тебе ужасно боли!
Марияна Ангелова

РЕЦЕПТА ЗА УСПЕШЕН ДЕН
Още преди да отворя очи,
знам, че денят ми ще бъде успешен.
Вадя си списъка пълен с мечти
и се заемам да правя отметки.

Не мога без Слънце - отмятам и хоп-
дори да го няма, ще си нарисувам.
Това му харесвам на този живот,
че винаги можеш да тръгнеш от нула...
И винаги можеш да яхнеш мига,
дъждовния ден да превърнеш в надежда.
С усмивка в сърцето прегръщам света
и всички дела с лекота се подреждат!
Катерина Кайтазова

"Живей щастливо, чувствай се щастлив, бъди щастлив, дори и без причина. Тогава ще можеш да обичаш и правиш това, което искаш."
Дан Милман

"Всъщност, значението на един човек не се определя от присъствието му, а от отсъствието му. Ако отсъствието му не променя нищо, то присъствието му е без значение..."
/Пабло Пикасо/

Любовта ли ухае на пролет
или пролет зове за любов?
В простора с птичия полет
полетя и любовният зов.

Дървета от цвят натежават,
глухарчета жълти цъфтят.
Слънце засмяно ги грее,
листенца зелени блестят.
Любовта ухае на пролет
и прелива в нежни цветя.
Нежност цветна събирам,
с обич света да даря.
Димитрова / Лилия Нейкова /

"Смей се, ако искаш да ти олекне. Смей се, ако искаш да промениш цялата хормонална картина в тялото си за миг, а имунната ти система да заработи с най-голяма сила. Смехът стопява туморите на тялото и душата. Смей се, ако си мъдър да знаеш колко е кратък животът и драмите понякога са напълно излишни и отежняващи битието." Мадлен Алгафари

" Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме разбира."
Дафни дю Морие

И тази нощ в просъница ще търся
очите му, оглеждайки се в твоите,
сънувайки, че все към него бързам,
а ти ме чакаш нейде на завоите.

И утре ще е ден, подобно днешния -
прегръдки, мили жестове заучени.
А него - най-неправилния, грешния,
ще моля за целувки неполучени.

И днес ще се задъхам в празнотата си,
сълзи ще роня само пред цигарата.
Но някой ден ще срина всички граници.
Аз - твоята, безгрешната и вярната...

Автор: imperfect (Яна )

Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува
в очите ти най- смелите мечти…
А ти отпиваш тъжна глътка вино,
която като вчера ти горчи,
защото обичта ти те подмина.
Във шепата си криеш две сълзи
и търсиш лек във виното пенливо.
А там, отляво, огънят гори.
Едно сърце, до лудост в теб е живо
и ти нашепва: „Вятърът лети,
върви към хоризонта и я искай!”
Щом тази обич още те боли,
навярно утре пак ще има изгрев…
И пак ще има смисъл да си жив,
какво, че днес тъгата ти е пристан…
Отпий на екс, а после потърси
жената, завладяла всички мисли.
Кажи ми, скитнико, откри ли любовта?
Налей ми, тази нощ ще пия с тебе.
А виното даде ли ти криле,
знам, пътят пак ще бъде твоя жребий…
Йорданка Господинова