Разстоянието от мен до теб е толкова дълго ... Дори и хиляди километри да извървя, все не ще ми достига една - единствена крачка - крачката, която трябва да направиш ти..

Недялко Йорданов

"Няма да ме загубиш никога - прошепна тя през тясната маска... А знаеш ли защо ?! Защото никога не си искал да ме задържиш..."
-Ерих Мария Ремарк

"...Когато хората срещат трудности във връзката си, са склонни да хвърлят вината върху партньора. Виждат съвсем ясно какво трябва да промени другият, но им е много трудно да видят кое в тяхното собствено поведение предизвиква проблемите.."

"Да се обичаме с отворени очи", Хорхе Букай

"Знаеше също така, че човек може да издържи една седмица на жажда, две седмици на глад, много години без покрив над главата си, но не може да издържи на самотата. Тя е най-страшното от всички мъчения, от всички страдания. " - Паулу Коелю "Единайсет минути"

„Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта.”

Паулу Куелю

"Силата на мъжа не се състои в това колко жени е съблазнил, а на колко е отказал, заради една..!"

" Никога не доверявай тайните си на хартия - това е като да хвърлиш камък във въздуха: знаеш кой го е хвърлил, но не знаеш къде ще падне." Педро Калдерон

"Когато една врата се затвори, друга се отваря; но ние често гледаме толкова дълго и с такова съжаление затворената врата, че не виждаме другата, която се е отворила за нас." --Александър Греъм Бел

" Не казвай те : - Ще се видим в момент на раздяла . Това е все едно , да давате надежда на нещо , докато го убивате . "

- " Значи я обичаш .Страхуваш се ,защото е нещо по-силно от теб , мразиш - защото се страхуваш , обичаш - защото не можеш да го подчиниш на себе си . Само непокорното може да се обича ."
Хорхе Букай

“Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно”

„18% сиво” Захари Карабашлиев

"Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия си живот."
"Живот назаем", Ерих Ремарк

Никакъв човек не го спираше на улицата да му каже приветливо: „Скъпи Скрудж, как сте? Кога ще дойдете да се видим?“ Никой просяк не го молеше и за най-дребната монета. Никакви деца не го питаха колко е часът; ни мъж, ни жена бяха поискали някога от Скрудж да ги упъти за това или онова място. Дори кучетата на слепците, изглежда, го познаваха и когато го виждаха да се приближава, повличаха господарите си към входове и тесни улички; а сетне помахваха с опашка, сякаш искаха да кажат: „По-добре да нямаш никакви очи, отколкото зли, слепи ми господарю!“

"Коледна песен" - Чарлз Дикенс

"Ирена просто си имаше добро и нежно сърце, способно да се привързва. Детелинката, която бе намерила в Хортобаги, не беше ли самата тя? Тая мисъл го завладя така внезапно и силно, че той извади от джоба си тефтерчето, където я бе скрил. Дълго разлиства страниците, докато я намери - все така деликатна и свежа.
- Я! ... Четирилистна! - каза учудено пътникът до него.
Той дори посегна към тефтерчето, но Урумов спокойно го пъхна в джоба си.
- Чуждото щастие не се пипа - каза той шеговито. - То може само да се погледа."

~ Павел Вежинов - "Нощем с белите коне"

"Има великолепни хора, които срещаме в лош момент от живота ни. Има и хора, които са великолепни, защото ги срещаме в добър момент от живота ни."

~ "В случай на щастие", Давид Фоенкинос

А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта - това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот, твой дълг е да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко.

Елизабет Гилбърт - "Яж, моли се и обичай"

“Животът ни нанася много рани и пак животът ги лекува, дори и най-дълбоките.”
“Сезонът на розите”, Луан Райс

"Има ли по - голямо родство от женското съперничество в любовта? Твоят копнеж и нейния се вливат в едно. Странно е да си помислиш, че в мечтите устните ви се сблъскват в един и същ миг върху едни и същи устни, че пръстите ви се сплитат в едни и същи пръсти. Търсейки дланта му, ти ще намериш там нейната длан като спомен, или като закана. Едва когато престанеш да го обичаш ще се освободиш от съперницата си. Впрочем и тогава не! Ще забравиш любимото име на мъжа, устните ти ще се отучат от неговите устни. Дори един ден ще го срещнеш на улицата и ще се стреснеш от спокойствието си. Но срещнеш ли нея - старата съперница - ще изтръпнеш във вечно млада сила. Чувството ти към тая жена ще остане парливо и свежо до сетния ти ден."

- "Пътуване към себе си" - Блага Димитрова

"Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим. "

Птиците Умират Сами - Колийн Маккълоу

"Цял живот ще те помня, както и ти ще ме помниш. Така както ще помним свечеряването, дъжда в прозорците, нещата, които ще имаме винаги, защото не можем да ги притежаваме."
"Брида"-Паулу Коелю

"Но мъжете ще забележат очите ти и ще си въобразят, че им внушаваш нещо, дори когато на теб това и през ум не ти минава... Щом мога да изразявам подобни неща с обикновени очи като моите, помисли колко много повече можеш да кажеш ти с твоите. Не бих се удивила, ако си в състояние да накараш някой мъж да припадне направо тук, на улицата.." - Артър Голдън, "Мемоарите на една гейша"

"Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!"

"Птиците умират сами" Колийн Маккълоу

,, Животът ми се струва твърде кратък, за да го тровим със злоба и горчиви спомени. На този свят ние, хората, сме пълни с недостатъци, а и не можем да бъдем други; но ще дойде ден — сигурна съм в това, — когато ще се освободим от тях, освобождавайки се от нашите поддаващи се на покварата тела, денят, в който ще се отървем от унижението и греха в едно с гнетящата ни плът и ще остане само искрата на духа — незримата същност на живота и мисълта, чиста, както когато напуска всевишния, за да вдъхне живот на някой човек и по-късно да го напусне, за да се свърже с някое по-висше същество — да премине всички степени на славата: от бледата човешка душа до лъчезарната душа на херувима!"

,,Джейн Еър" - Шарлот Бронте

"Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците - беше й казал той веднъж. - В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен - няма бог за нея."

"Любов по време на холера", Габриел Гарсия Маркес

"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."

"Любов по време на холера", Габриел Гарсия Маркес

"Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка." - Да обичаш с отворени очи - Хорхе Букай

"Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна." 

"И тогава...чак тогава осъзнах какво всъщност бях направила... бях го изоставила...единствения мъж , когото бях обичала."

"Петдесет нюанса сиво" , Е. Л. Джеймс

"Странно нещо е живота- понякога намираш това,което не си търсил.
Понякога се сбъдва мечта,която не си мечтал,
а понякога усещаш, че губиш нещо,което никога не си притежавал..."

-Моят приятел , не се завърна от бойното поле -''Сър'' !
- Искам ви разрешение да се върна ,за да го потърся !...казва войник на своя командир .
- Искането е отхвърлено !
- Не може да рискувате живота си за един мъж , който със сигурност вече е мъртъв !
Войникът без да чака и без да се вслушва в командата се обръща и смело нахлува в не свършилата ,още битка !
След около час се връща смъртоносно ранен, носейки трупа на своя приятел...
Офицерът гордо го поглежда..-Казах ви ,че вече е умрял ! - Кажи ми ??..струваше ли си всичко това , за да довлечеш само един труп ?!
Войникът умирайки отговоря: - Разбира се '' Сър'' !- Когато го намерих , той беше още жив и с последни сили ми прошепна ..''Сигурен бях , че ще дойдеш ..Обичам те !
Приятел е този, който се връща винаги , дори когато другите отдавна са те изоставили !

"Каквато и да си физически - каза той, - момиче, момче, силна, слаба, болна или здрава... всичко това няма значение. Важно е това, което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре."
"Ангел с часовников механизъм" - Касандра Клеър

"Там се крие слабото ти място - в предположението, че знаеш как ще приключат нещата, преди още да са започнали. Ние, хората, сме такива идиоти, че когато сгрешим в предвижданията си, страдаме повече, отколкото когато ни застигнат последствията от тях... Каква глупост! Ако можем да се откажем от суетното желание да познаваме бъдещето, пред очите ни ще се открие онова, което трябва да научим. Ще можем да се изправяме срещу хората и обстоятелствата без предразсъдъци.. Ще знаем, че нищо не гарантира края на една история..."

"Разказвай с мен" - Хорхе Букай

"...Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, Господи? Защо? Когато купуват или продават нещо, на хората очите са в кантаря. ...Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано. Защо има гладни, защо има голи и боси? ... Старците са навели глави, мъжете стискат зъби и мълчат. Защо в таквоз усилно време криеш себе си, Господи? Защо?"
"Вълкадин говори с Бога", Йордан Йовков

"Хората са измислили уважението,
за да прикрият празното място,
където трябва да е любовта."-
"Анна Каренина", Лев Толстой

"Когато обикнах себе си,
разбрах, че мъката и страданието са само
предупреждаващи сигнали, че живея срещу
своята собствена истина.
Днес вече знам, че това се нарича:
“Да бъдеш самия себе си”.

Когато обикнах себе си, разбрах, колко много
може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето,
и човека още не е готов, и този човек -
съм аз самия.
Днес наричам това: “Самоуважение”.

Когато обикнах себе си,
престанах да си пожелавам друг живот,
и изведнъж видях, че живота,
който живея сега, ми предоставя всички възможности
за растеж.
Днес наричам това: “Зрялост”.

Когато обикнах себе си, разбрах,
че при всякакви обстоятелства се намирам
на правилното място в правилното време,
и всичко става изключително в точния момент.
Мога винаги да съм спокоен.
Сега наричам това: “Увереност в себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да крада от
собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост
и ме прави щастлив, което обичам
и което кара сърцето ми да се усмихва.
Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.
Днес наричам това: “Простота”.

Когато обикнах себе си, аз се освободих от
всичко вредно за здравето ми –
храна, хора, вещи, ситуации;
всичко, което ме води надолу и ме отклонява
от моя собствен път.
Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия.
И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша.Днес разбрах, че това е: “Скромност”.
Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.

Когато обикнах себе си, осъзнах,
че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея.
Но когато го свързах със сърцето си,
той веднага стана моят ценен съюзник.
Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.

Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове,
от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове. Днес знам, че това е: “ЖИВОТЪТ”

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото
и да се тревожа за бъдещето."-
Чарли Чаплин

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората. " Йордан Йовков!

"Намери някой, който ще обичаш като луд и той ще ти отвръща със същото. Трябва да опиташ, защото, ако не го направиш, все едно не си живял..!"

"Да срещнеш Джо Блек"

"Когато в стаята гори печка и огънят си шушне, човекът не се чувства самотен. Угасне ли печката, отвориш ли вратичката и видиш само пепел без нито едно тлеещо въгленче, разбираш какво значи пустош и студ." /из "Къща отвъд света", Георги Данаилов/

"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че ти също не си на този свят,
за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем,няма какво да се направи."

Из "Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

Не обичам тези студени, прецизни, перфектни хора, които, за да не кажат нещо погрешно, изобщо не говорят, и за да не сбъркат, никога нищо не правят – Хенри Уорд Бийчър.

....Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Никога не мога да обичам от благодарност.
Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране! Аз обичам в пълен капацитет. Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие....

Блага Димитрова

„Тя прокара опакото на ръката си по първата лавица, слушайки шумоленето на ноктите си, които се плъзгаха по гръбначния мозък на всяка една от книгите. Звукът наподобяваше музикален инструмент или нотите на бягащи крака.”
"Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак

" Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящето."
Едно от "40-те правила на Шамс от Тебриз": цитат от "Любов

"Жените не се покоряват.... те се нуждаят от любов. Нищо чудно, че самодивата е бродила да търси своя любим. Това сме всички ние, тъжни нимфи, пеещи и зовящи онзи, който ще ни разбере, но за жалост попадаме на уплашени дървари, които се страхуват да ни обичат."
Филип Данчев,Ива Касабова - "Да бъде приключение" —

"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални". Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..." Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

"И двамата все едно се бяха разпознали.
Някои го наричат любов от пръв поглед, други-луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот.
Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде? И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб."

романът РАЙ

"Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг."

"Рай"- Радослав Гизгинджиев

" Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило, когато спреш 
да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане, тогава ти ще заживееш 
в настоящия момент. И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота…"
 
Д-р Браян Уайс

"Да мечтаеш за нещо, за което искаш да мечтаеш.
Това е красотата на човешкия ум.
Да правиш нещо, което искаш да правиш.
Това е силата на човешката воля.
Да вярваш в себе си и да изследваш своите граници.
Това е смелостта да успееш."-
 
Бърнард Едмъндс

"Веднъж някой ме попита кои са трите най-важни условия за щастието според мен. 

Отговорът ми беше: „Чувството, че си бил искрен със себе си и околните; чувството, 

че си направил най-доброто, на което си способен в личния си живот и в работата; 

и способността да обичаш другите”. Но има още едно фундаментално условие 

и не мога да разбера как съм забравила за него тогава. Това е чувството, че си по някакъв начин полезен. Полезността, без значение от формата, която може да приеме, е цената, която трябва да платим за въздуха, който дишаме и за храната, която ядем и за привилегията да бъдем живи. И тя е собствената ни награда, както и началото на щастието, точно както самосъжалението 

и отдръпването от битката са началото на мизерното нещастие."

Елинор Рузвелт

Ако направиш добро на някого, той ще направи добро на някой друг, другият на някой друг... 
и така, докато доброто се върне при теб.
Доброто винаги се връща

"Давайте на децата любов, любов, и отново любов, и здравият разум ще дойде от самосебе си."

Астрид Линдгрен

Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име,
а враговете си —заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.

Оскар Уайлд  - Портретът на Дориан Грей 

Потребностите на душата раждат-приятелството, потребностите на ума-уважението, потребностите на тялото - желанието. А трите потребности заедно раждат истинската любов.

Единствената ни отговорност в този живот е да правим себе си щастливи. 
За това не ни трябват знания, защото всичко необходимо вече го имаме. 
Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов 
може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода.
 
Мигел Руис

"Не им позволявай да мислят, че си съкрушен и наранен. 
Понякога просто падат листа, в името на следващата пролет."

Руми

"Спри да мислиш, а чувствай! Това е началото на истината, защото понякога разума греши,
а душата трябва да открие верният път.Отворете душата си към красивото и истинското
в живота. Душата ни е създадена да обича, да дарява любов и да бъде обичана."

Питър Мичел

Имай Сърце, което никога не се озлобява, нрав, който не се предава и докосвай, така че никога да не нараняваш..!"

Чарлз Дикенс

"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."

Димитър Талев

"Безпокой се повече за съвестта си, отколкото за репутацията си, защото твоята съвест - това си ти, а репутацията ти - това е, което другите мислят за теб. А това, което другите мислят за теб - си е техен проблем."

Чарли Чаплин

Когато се налага да вземем много важно решение е най-добре
да се доверим на инстинктите си, защото Разума обикновено
се опитва да ни отклони от мечтата ни, казвайки че времето не е подходящо все още. 
Разумът се страхува от провал, но интуицията се наслаждавa
на живота и неговите предизвикателства."

Паулу Коелю

"Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"

Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"

"Щастието е нещо, което не се отлага за в бъдеще. Щастието е нещо, което е тук и сега..." 
Джим Рон

Научих, че в живота е важно само това, което не може да се купи:
Любов, която не знае за условия!
Вяра, с която заспиваме и се събуждаме!
Надежда, която умира последна и ..
Здраве, за да има смисъл всичко това.
Има едно единствено щастие в живота-
Да обичаш и да бъдеш обичан!

Любовта никога не идва случайно.Тя те предизвиква да рискуваш, да захвърлиш подредения си живот и да потънеш в хаоса на чувствата...в една прекрасна бъркотия...

"Спри да мислиш, а чувствай! Това е началото на истината, защото понякога разума греши,а душата трябва да открие верният път.Отворете душата си към красивото и истинското
в живота. Душата ни е създадена да обича, да дарява любов
и да бъде обичана."

Питър Мичел

Eskisi kadar özlemiyorum seni,
Ve ağlamıyorum olduk olmadık zamanlarda.
Adının geçtiği cümlelerde, gözlerim dolmuyor.
Yokluğunun takvimini tutmuyorum artık.
Biraz yorgunum.
Biraz kırgın.
Biraz da kirletti sensizlik beni!
Nasıl iyi olunur henüz öğrenemedim ama
“İyiyimler” yamaladım dilime.
Tedirginim aslında, seni unutuyor olmak,
Hafızamı milyon kez zorlamama rağmen yüzünü hatırlayamamak korkutuyor beni.
Gel diye beklemiyorum artık,
Hatta istemiyorum gelmeni.
Nasıl olduğun konusunda ufacık bir merak yok içimde.
Arasıra geliyorsun aklıma, banane diyorum.
Benim derdim yeter bana banane!
Alıştım mı yokluğuna?
Vaz mı geçiyorum, varlığından?
Tedirginim aslında,
Ya başkasını seversem?
İnan o zaman seni hayatım boyunca affetmem...

Özdemir Asaf

Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

...."Отчаяно искам любов! Нуждая се да знам, че съм всичко за него, да ми го показва като го погледна, да ме задушава, да ме докосва, да се нуждае от мен като от вода, да ме прегръща постоянно, без значение от мястото и хората. Да има нужда от устните ми, от ръцете ми, от сърцето ми, което бие за него... Да ме чука в колата, на плота в кухнята, на масата, на терасата докато пуша, до пералнята докато вадя прането или пред печката като му готвя - тогава всичко ще става с чувство... Ах, как се нуждая от тази любов!" .....

Из "Дневника на отчаяната домакиня"

Да те обичам даже не успях...

Да те обичам даже не успях!
Защо? Какво ли не направих..
На сън в любовен огън аз горях!
На яве май мечтите изоставих..

Страхливец ли съм, моля те, кажи?
Страхливец съм... Това е ясно вече.
Щом не погледнах, в твоите очи,
то ясно е какъв съм - отдалече...

Понякога в нощта ми липсваш ти..
Заспивам .... И мечтая ли мечтая..
Всяка нощ си в моя сън - почти...
Всяка нощ безумно те желая...

Но, съмне ли се, в миг изчезваш пак.
Събуждам се... Денят е тук отново!
И слънце грее... Няма вече мрак..
Страхът ми мой наказва ме сурово...

Макар да искам в моя сън, сега,
не мога, хей така да се завърна...
Но, знам че ти си там. Че си сама..
В очакване със мрака да се върна...

Добромир Радев

Колко просто и скромно нещо е щастието:
чаша вино, печени кестени,
звукът на морето…
Всичко, което е необходимо,
за да се чувствате,
че тук и сега щастието е - просто и скромно сърце."
Никос Казандзакис, "Алексис Зорбас

Не ми е нужно много,
за да съм щастлива!
Нямам нужда от скъпи
подаръци и луксозни
ненужности ...
Стига ми нежна дума
или жест, мила усмивка,
поглед топъл и мек...
Дори листото жълто
от земята би зарадвало
душата ми ранима...
Не ми е нужно много,
за да съм щастлива!
Стига ми да знам,
че някой ме носи
в сърцето си,
и за него съм
Слънце в душата ,
и радост в живота.

SOLITA

Ти защо ми се сърдиш… Недей…
Виж – Сърцето не иска да знае.
То се врича в един хубав ден
и обича до всичко – до края.
Аз опитах, повярвай – веднъж.
Седнах кротко, реших да му кажа:
" – Слушай мило, Той е истински мъж,
но към нас е студен и нехае."
Тъй говорих му ден подир ден -
после спрях. На сърцето окови -
ти повярвай ми – аз не можах да му сложа.
Говорих… говорих…
Плаках, молих се – карах се с него.
Заболя ме. Видях го – кърви.
То се сви и удари в мен смело:
" - Не, не искам да чуя! Мълчи
И сега те обича безумно."
Аз се правя, че нищо не знам…
Нощем чувам го – плаче… бездумно
и заключва се в своя зандан.
Ти недей го вини…
Безпощадна е съдбата му в този живот.
То не иска отплата – но е вярно
и раздава с пълни шепи – Любов!

Маргало

"...човек не бива да сдържа и задушава миговете на щастие, когато нахлуят в сърцето му. Те и без това са рядко...Слуша ти се страстно музика, до сълзи се трогваш от нея!...Слушай я! Обичаш някого искрено и честно-няма нужда да се срамуваш от това, да сдържаш, да отлагаш за по-подходящо време радостта си! Тя може и да не се върне...Позволи на душата си да изживей тия сладостни мигове!...Иначе постепенно ще я парализираш, ще я изсушиш и тя ще стане чувствителна само към глад, студ и още нещо..."

Св. Бъчварова

Бъдете благодарни, че все още не разполагате с всичко, което желаете - така има какво да очаквате с нетърпение..
Бъдете благодарни, когато не знаете нещо - това ви дава възможност да научавате нови неща.
Бъдете благодарни за всяко ново предизвикателство - това ще изгради вашата сила и характер.
Бъдете благодарни за грешките си - те ще ви научат на ценни уроци.
Лесно е човек да благодари за хубавите неща. Животът ще се осъществи в цялото си богатство, когато човек се научи да е благодарен и за неуспехите си, защото те го карат да израсне и да се развие.
Благодарността превръща негативното в позитивно.

Из Страничката на Силвия

Обичай ме!
Но търпеливо.
Не бързай да ми се наситиш.
И аз ще ти отвърна с обич.
Полека ме целувай,
ненаситно,
отмерено,
за всеки ден да има.
И аз така ще те обичам,
да има обич за години.
И бавно да ме любиш, искам.
Дорде нощта се срещне с утрото.
Нали годините пропуснати
не ще наваксаме набързо.
Нали ще преживеем всичко,
което млади не сме дръзнали?
Ела.
И бавничко обичай ме.
Нали за никъде не бързаме?

Мая Попова

Не позволявай околните да дефинират личността, живота и същността ти!
Гледай да не ти е скучно сам със себе си!
Бъди добър, без да си простодушен!
Яж добра храна, чети, пътувай!
Обичай само тези, които заслужават, останалите дарявай с благосклонност!

Кари Брадшоу

"И двамата все едно се бяха разпознали.Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот.Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде? И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб."

Радослав Гизгинджиев - "РАЙ

12 истини, които осъзнаваме, когато се отказваме от нещо 

Често да се откажем от нещо или от някого няма нищо общо с проявата на слабост. Напротив, това решение показва лична сила. Отказваме се и си тръгваме не защото искаме Вселената да осъзнае колко стойностни сме като хора, а защото най-накрая ние самите сме осъзнали своята стойност, пише "Мениджър Нюз".

На тази тема е посветен този кратък текст от блогъра Марк. Свързан е с това да разбереш колко много струваш ти самият и така да прозреш и отхвърлиш негативните идеи, навици и хора в живота си.

Тук следват 12 осъзнати истини, за които да помислим преди да се откажем от нещо.

1. Миналото може да открадне настоящето ти, ако му позволиш. Можеш да прекараш дни и седмици, седейки сам в тъмна стая, анализирайки прекомерно ситуации, които са били, за да съединиш парченцата заедно и да си представиш какво евентуално би могло или не би могло да се случи. Или да оставиш всичко това, защото е непроменимо, и да погледнеш напред към деня.

2. Не всички и всичко в живота е предвидено да останат. Случват се неща, които не желаем, но трябва да приемем. Неща, които не искаме да разбираме, но трябва да научим. Хора, без които не можем да живеем, трябва да пуснем на свобода. Някои личности и обстоятелства влизат и излизат от пътя ни, за да ни направят по-силни хора. Смисълът е в това, че без тях развитието ни като хора е невъзможно.

3. Щастието не е липса на проблеми, а способност да се справяш с тях. Винаги гледай към това, което имаш, а не към това, което си изгубил. И мисли какво да направиш с притежаваното от теб сега.

4. Понякога просто трябва да дадеш максимално най-доброто от себе си и да се оставиш на всичко останало.

5. В живота си контролираш само един единствен човек и това си ти самият. Има само един път към щастието и той е да спреш да се тревожиш за всичко, което е извън обсега на контрола ти.
6. Приеми, че това, което е правилно според теб, може да е погрешно според другите. И обратно. Мисли за себе си и позволи на останалите привилегията и те да мислят за тях самите. Всички танцуваме под ритъма на различни барабани в нашия живот.

7. Някои хора ще откажат да те приемат такъв, какъвто си. Винаги избирай обаче да останеш верен на себе си. Дори с риск да предизвикваш присмех. Можем да бъдем дори на красивата, вкусна червена ябълка в света и пак ще има хора, които не обичат ябълки.

8. Истинските връзки могат да съществуват само върху солидна основа от истина. Когато има пробив в едно общуване, винаги трябва да последва тежкият разговор.

9. Светът се променя, когато ти се променяш. Упражнявай се истински да виждаш това, което гледаш. Ти си там, където мислите и възприятията ти от миналото са те отвели. Утре ще бъдеш там, където ще те отведат. Ако искаш да промениш живота, първо трябва да пренасочиш гледната си точка.

10. Можеш да вземаш решения или можеш да се оправдаваш. Животът е продължително упражнение по кретивно разрешаване на проблеми. Грешката не е провал, докато не откажеш да я коригираш.

11. Обикновено са необходими само няколко негативни забележки, за да убиеш мечтата на един човек. Не убивай мечтите на хората с отрицателни думи и не се съгласявай с тези, които го правят.

12. Понякога да си тръгнеш е единственият начин да спечелиш. Никога не си губи времето да опитваш да обясняваш защо си постъпил така на хора, които са се доказали в това, че не те разбират. Защитавай интелигентността си с постъпки, не с обяснения.

От marcandangel.com
http://www.obekti.bg/chovek/7899-12-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8,-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5,-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE

17 лоши решения в живота на човека

от 13.08.2012 11:21

Понякога дори най-малките решения в живота ни могат да го променят завинаги. Дори тези избори, които вземаме, без да му мислим много. Когато се обърнем назад, съединяваме точките и виждаме, че в много случаи те са предопределили пътя ни дори повече от големите, обмислени стъпки.
В тази връзка блогърът Марк определя 17 лоши решения в живота на човека, които трябва да избягваме по пътя си. Нарича ги „ужасни”, дори „най-смъртоносни”. Ето кои са те.
1. Да не обичаш това, което е. Обичай това, с което се занимаваш, докато успееш да се ангажираш с друго, което обичаш, казва той. Обичай мястото, където си, докато не намериш друго, което обичаш повече.
2. Да чакаш и да чакаш и да чакаш. Хубавите неща всъщност не идват при тези, които изчакват, а при тези, които действат и преследват мечтите си.
3. Да променяш себе си, защото другите са се променили. Хората се променят. Свикни с това. Приеми го. Пожелай им всичко добро. И бъди щастлив по своя начин.
4. Да позволиш на душевната мъка да те определи. Не позволявай на временните си рани да те сломят. Силен е не този, който не плаче, а този, който за момент бурно показва сълзите си. Въпросът е колко бързо ще се изправиш.
5. Да бягаш от проблемите си. В това надбягване никога няма да си медалист.
6. Да бъдеш неблагодарен. Дори в райските места неблагодарното сърце съзира недостатъци. Избери да видиш света с благодарни очи. Той няма да изглежда така повече.
7. Да позволиш за дълго гневът да обхване сърцето ти. Най-доброто лекарство е силна доза любов, смях и забрава.
8. Да вярваш, че красотата изглежда по определен начин. Истината е, че оригиналността и излъчването са красота.
9. Да позволиш на очакването ти да се изроди в яд.
10. Да не уважаваш останалите. Третирай хората така, както искаш да се отнасят към теб. Каквото и да стане в живота ти, ако си добър с хората около теб, ще оставиш добра диря, независимо какви идеали си решил да преследваш.
11. Да не уважаваш себе си. Бъди добър със себе си в мислите си, в думите и в действията.
12. Да си налагаш място в живота на неверни приятели и любими. Хората, които искат да останат в живота ти винаги ще си намерят начин да го направят. Истинските приятели и любови остават верни. Не се бори отчаяно за място в нечии живот. Никога не принуждавай други хора да обособяват насила пространство в техния за теб.
13. Да се втурваш прибързано в любов. Не е трудно да се намери някой, който бързо ти казва, че те обича. Трудно е да се намери друг, който истински го има предвид.
14. Да неглежираш най-важните си връзки.
15. Да опитваш да контролираш всеки отделен детайл. Във всичко.
16. Да не поемаш рискове. Да те е страх какво би станало при провал.
17. Да се откажеш от самия себе си. Животът често не ни дава това, което ни се иска, но така се случва не защото не го заслужаваме, а защото заслужаваме нещо по-добро. Важното е да продължиш да вярваш в това, което само ти си способен да направиш с ума и ръцете си. Него никой не може да ти отнеме.
Съвети от marcandangel.com
http://www.manager.bg/news/17-loshi-resheniya-v-zhivota-na-choveka?utm_source=facebook&utm_medium=cpc&utm_campaign=fb-pay-ad

Защо в нашата култура винаги жертваме себе си заради другите и това се счита за добро? Защо сме по-взискателни, критични и склонни да наказваме себе си, отколкото всеки друг? Причината винаги е една и съща: все още не сме се научили да обичаме себе си. Ако смятате, че е трудно да кажете на друг човек: "Сърцето ми е отворено за теб - каквото и да направиш", то е нищо в сравнение с трудността, пред която ще се изправите, когато трябва да кажете: "Аз. Аз съм този, с когото живея, откакто се помня. Аз самият. Вратата на сърцето ми е отворена и за мен самия. За всичко, което съм, каквото и да съм направил. Влез".

Аджан Брам
Отвори сърцето си

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
"Единайсет минути", Паулу Коелю

"Чувствах се преизпълнена с решителност, на седмото небе от щастие. И през ум не ми минаваше, че допускам най-разспрострaнената и най-болезнена грешка, която жените правят откакто свят светува: да си мислят лековерно, че с любовта си могат да променят мъжете, които обичат...!"

"Любов", Елиф Шафак

ПОМНИШ ЛИ.......?

Спомняш ли си първата ни среща? -
обърнах се и те видях пред мен.
Усмивката ти беше съвършена -
създадена единствено за мен.

Спомняш ли си онези първи погледи,
изпълнени с такава страст,
каквато предвещаваше едно -
че твоята любов съм аз.

Помниш ли и първите ни моменти?
Първите ни искрени признания?
Първите ни дребни караници
и първите разочарования?

Спомняш ли си късните ни срещи,
когато те посрещах на вратата?
И сутрините,щом си тръгнеше,
виждаше ли в мен горчивината?

Помниш ли сериозните ни думи
и нашите,невинните игри?
Колко сладко се прегръщахме,целувахме
и колко влюбен беше ти..?

Спомняш ли си жертвите,сълзите..
..и съдбата,помъчила се да ни раздели..
Но се преборихме,успяхме!
Не можа животът да ни победи.

Помниш ли и тихите ни нощи...?
Прегърнати заспивахме,нали?
И онази топлина на тялото ти
караше сърцето ми да затупти..

Помниш ли,че плачех,като си помислех,
че злобата може да ни раздели?
А ти се смееше и казваше спокойно,
че нищо няма да ни промени..

Помниш ли нетърпението да се видим
и любовта..ах,любовта!
Тя като парашутче на глухарче
в ранна есен отлетя..

......................................................

Спомняй си за всяка наша среща,
не забравяй,че животът е лютив..
Носи ме винаги в сърцето си
като спомен най-красив...

Вероника Маринова

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”
Ралф Уолдо Емерсън

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите. Когато е доволен от себе си, не се нуждае от одобрението на другите. Когато човек се приема, целият свят го приема.

Ако сте депресирани, живеете в миналото. Ако сте загрижени, живеете в бъдещето. Ако сте в мир, живеете в настоящето. - Лао Дзъ

"В случай че не ме обичат, предпочитам да ми го кажат и да си тръгнат. А ако не се осмелят да ми го съобщят, нека си идат в мълчание. В това мое искане няма злонамереност, нито обида - чисто и просто не желая да съм край хора, които не искат да бъдат с мен." Хорхе Букай

Май ще бъде ... Май
Предвкусвам черешите. Ухае ми вече
на сладко.. на Май и на топло.
На някакви дълги терасени вечери.
На звездопади по покрива.
На липи. На пчели. На птици по клоните.
На по-къси сенки и дълги слънца.
На детски игри (аз ли бягам? Или пък гоня...).
На приказно - виолетов здрач.
На вятър от юг. На дъжд и дъги.
На къси ръкави и пясък.
На парещи плочници, по които върви
усмихнато моето щастие...

caribiana

..защото няма значение дали някой ти се е обадил или не, дали ти си го чакал, къде сте се засекли случайно, кого си обичал преди, колко време имате, какво ви разделя, къде се намирате, как се чувстваш, как не спиш, как някой те разсмива или се ядосваш (а другия дори не предполага)...няма значение!!!
..каквото трябва да се случи, ще се случи, и каквото няма да се случи, просто няма да се случи, независимо дали си готов, независимо дали чакаш, независимо дали го искаш от цялото си сърце!...

Вероника Маринова

"Понякога животът е голям скъперник - човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново.
От друга страна, след като отворим някаква врата през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем."

Паулу Коелю - "Единадесет минути"

"Каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива...Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват."

Елиф Шафак

110 книги, които образованият трябва да прочете


Според един от най-авторитетните британски вестници „The Daily Telegraph” на света има 110 книги, които всички уважаващи себе си джентълмени и дами са длъжни да прочетат, за да имат самочувствие на образовани хора. Това ще им даде възможност да водят непринуден светски разговор дори с кралицата на Великобритания. Вероятно повечето читатели никога няма да имат шанса да водят частен разговор с кралицата, но при всички случаи прочитането на тези книги ще им бъде от огромна полза.

КЛАСИКА
Омир – „Илиада” и „Одисея”
Антъни Тролъп – цикъла „Барсетшърски хроники”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”
Джонатан Суифт – „Приключенията на Гъливер”
Шарлот Бронте – „Джейн Еър”
Лев Толстой – „Война и мир”
Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд”
Уилям Текери – Панаир на суетата”
Гюстав Флобер – „Мадам Бовари”
Джордж Елиът – „Мидълмарч”

ПОЕЗИЯ
Уилям Шекспир – Сонети
Данте Алигиери – „Божествена комедия”
Джефри Чосър – „Кентърбърийски разкази”
Уилям Уърдсуърт – „Прелюдия”
Джон Кийтс – „Оди”
Томас Елиът – „Безплодна земя”
Джон Милтън – „Изгубеният рай”
Уилям Блейк – „Песни на невинността”, „Песни на опитността”
Уилям Бътлър Йетс – „Избрано”
Тед Хюз – „Избрано”

БЕЛЕТРИСТИКА (изящна словесност)
Хенри Джеймс – „Женски портрет”
Марсел Пруст – „По следите на изгубеното време”
Джеймс Джойс – „Одисей”
Ърнест Хемингуей – „За кого бие камбаната”
Ивлин Уо – трилогията „Меч за воинска доблест”
Мюриъл Спарк – “The Ballad of Peckham Rye”,
Джон Ъпдайк – поредицата романи за „Заека”
Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота”
Тони Морисън – „Фаворитка”
Филип Рот – „Човешкото петно”

РОМАНТИКА
Дафни дьо Мюрие – „Ребека”
Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий”
Томас Малори – „Смъртта на Артур”
Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки”
Мери Рено – трилогията за Александър Велики
Патрик О’Брайън – „Господар и командир” (романите за капитан Джак Обри и Стивън Матурин)
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Борис Пастернак – „Доктор Живаго”
Томас Харди – „Тес от рода Д’Ърбървил”
Елинор Хибърт (Джин Плейди, Виктория Холт) – сагата „Плантагенет”

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
Артур Ренсъм – „Лястовички и амазонки”
Клайв Луис – „Лъвът, вещицата и дрешникът“
Джон Толкин – „Властелинът на пръстена”
Филип Пулман – „Тъмните му материи”
Жан дьо Брюноф – „Бабар”
Едит Несбит – „Децата от гарата”
А. А. Милн – „Мечо Пух”
Джоан Роулинг – „Хари Потър”
Кенет Греъм – „Шумът на върбите”
Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата”

ФАНТАСТИКА
Мери Шели – „Франкенщайн”
Жул Верн – „Двадесет хиляди левги под водата“
Хърбърт Уелс – „Машината на времето”
Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“
Джордж Оруел – „1984”
Джон Уиндъм – „Денят на трифидите“
Айзък Азимов – поредицата за „Фондацията”
Артър Кларк – „Одисея в космоса”
Филип Дик – „Беглец по острието“
Уилям Гибсън – „Невромантик”

КРИМИНАЛЕТА
Патриша Хайсмит – „Талантливият мистър Рипли“
Дашиел Хамет – „Малтийски сокол”
Артър Конан Дойл – „Приключенията на Шерлок Холмс”
Реймънд Чандлър – „Големият сън”
Джон льо Каре – „Калайджия, шивач, войник, шпионин”
Томас Харис – „Червеният дракон”
Агата Кристи – „Убийство в Ориент експрес”
Едгар Алън По – „Убийствата на улица Морг“
Уилки Колинс – „Жената в бяло”
Елмър Леонард – „Направо”

КНИГИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА
Карл Маркс – „Капиталът”
Томас Пейн – „Правата на човека”
Жан-Жак Русо – „Обществения договор”
Алексис дьо Токвил – „Демокрацията в Америка”
Карл фон Клаузевиц – „За войната”
Николо Макиавели – „Владетелят”
Томас Хобс – „Левиатан”
Зигмунд Фройд – „Въведение в психоанализата“
Чарлз Дарвин – „Произход на видовете”
Дени Дидро – „Енциклопедия”

КНИГИ, КОИТО НИ ПРОМЕНИХА
Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
Ричард Бах – „Джонатан Ливингстън чайката“
Дъглас Адамс – „Пътеводител на галактическия стопаджия“
Малкълм Гладуел – „Повратната точка”
Наоми Улф – „Митът за красотата”
Делия Смит – Вегетарианска колекция”
Питър Мейл – „Една година в Прованс“
Дейв Пелцър – „A Child Called It”
Лин Трас – „Eats, Shoots & Leaves: The Zero Tolerance Approach to Punctuation”.
Бен Шот – „ Schott’s Original Miscellany”

ИСТОРИЯ
Едуард Гибън – „Залез и упадък на Римската империя“
Уинстън Чърчил – „История на народите, говорещи на английски език”
Стивън Рънсимън – „История на кръстоносните походи”
Херодот – „История”
Тукидид – „История на Пелопонеските войни”
Томас Лорънс – „Седемте стълба на мъдростта”
Англо-саксонски хроники
Орландо Файджес – „Трагедията на народите”
Симон Шама – „Гражданите: хроника на Френската революция”
Дж. П. Тейлър – „Втората световна война”

ЖИВОТООПИСАНИЯ
Августин Блажени – „Изповеди”
Светоний – „Дванадесетте цезари”
Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“
Примо Леви –„Нима това е човек?”
Зигфрид Сасун - „Memoirs of a Fox-Hunting Man”
Литън Страчи – „“Eminent Victorians: Cardinal Manning, Florence Nightingale, Dr. Arnold, General Gordon“
Елизабет Гаскел – „Животът на Шарлот Бронте”
Робърт Грейвс – „Good-Bye to All That“
Джеймс Босуел – „Животът на Самюел Джонсън”
Алън Кларк – „Дневници”

Източник: lira.bg

"Кафето е като любовта, колкото по-търпелив си с него, толкова по-хубаво става."
"Чест", Елиф Шафак

Лудост е да мразиш всички рози, защото си се убол на тръните на една...Да се откажеш от мечтите си, защото една не се е сбъднала...да спреш да се доверяваш на приятелите си, защото един те е предал..Да не вярваш на любовта, защото една е останала несподелена или някой те е наранил...Да спреш спреш да се бориш за щастието, защото не си успял от първият път...
Надявам се, че ти продължаваш по своя път и не си попаднал в тази лудост... Запомни, че винаги ще дойде нов шанс, нов приятел, нова любов...Бъди упорит в стремежа си към щастие. Винаги продължавай да опитваш.

"През последните няколко деситилетия живеехме в култура, която превъзнасяше славата, парите и властта, и много хора повярваха, че това са истинските ценности, към които трябва да се стремят. Но ние не подозираме, че зад кулисите има ловки анонимни манипулатори. Те разбират,че най-ефективната власт е онази, която хората не забелязват - докато не стане прекалено късно, защото ще са в капана."
Из "Победителят е сам"- Паулу Коелю

"Едно дете не се ражда от нищо. И ако вие ме запитате, защо се е родило вашето дете, аз ще ви отговоря: „За да разберете, какво сте носили в главата си. " Чрез детето мъжът и жената опознават себе си."
Петър Дънов

"Само една женска красота признавам: дискретната, която те кара да я откриваш всеки миг като находка!"

Блага Димитрова - "Лице"

Минало...и бъдеще...

Не се мръщи! Не ми обръщай гръб сърдито..
..затова,че си прочел онези думи сладки..
Сега - обзет от паника и от съмнения,
ти идва да разкъсаш всичките тетрадки.

И без това не съм ти позволявала
в онзи мой личен,таен шкаф да ровиш!
Милият ми воин..струва ли си,ми кажи,
с мисли,описани във листи,да се бориш?

Нима ти си нямал никога разтърсваща любов?!
Имал си! Не ми трябваха стихове,че да разбера..
По неизказани страхове и по бълнувания,
успях дори по кожата ти да чета..

..че вече някой друг оттам горещо е преминал
и е оставил с устните си белези,следи..
Като брайловата азбука по теб опипах
на миналото болките-издатини!

Но макар,че тетрадки твои не открих
и това,че не бе описал нищо в къс хартия,
не значи,че не разбирам - обичал си и ти..
Но не посегнах "римите" ти да изтрия!

Затова не ме съди толкова жестоко,
че нося в себе си душата на поет!
Че съм оставила слова любовни и дълбоки -
погребани в метафора,заглавие,куплет..

Обърни се,мили,и ела да те прегърна!
След това миналото в шкафа прибери...
..че настоящето и бъдещето пред теб се е разлистило -
Ето ме! Разгръщай ме..Пиши...

Вероника Маринова

" Къщата се изгражда с човешки ръце, а домът - с човешки сърца. "

"И понеже нямам много да ти дам...
Само стръкче обич от сърцето, и една усмивка...
Една молитва и една надежда -
да бъдат с теб, когато няма да съм там..."

Габриел Гарсия Маркес

От север на запад

Слънцето напичаше големите прозорци на стоманеното чудовище. И само полъхът на северния вятър освежаваше пътниците в малкото купе. Там беше той. Седеше във втория вагон от лявата страна на прозореца и гледаше красотата на Стара планина. Пътят беше дълъг, а той се облегна на твърдата седалка и се унесе. Но сънят му беше нарушен от минаващия на проверка кондуктор. Тогава извади документите си и му поиска дискретно билета, за да го провери. След проверката на господин кондуктора той отвори сака си и извади малко храна, защото не бе закусил, за да не изпусне влака. Закуси и излезе извън купето, като се спря на отворения прозорец, за да почувства чистия въздух на този съвършен рай. Влакът се спускаше бавно покрай къщите, заобиколени от големи и сгъстени дървета, а очите на младежа блестяха от очарование. Мина един час и вече влакът се намираше в подножието на Искърското дефиле, а прелестната природа на България беше изумителна.Тогава той извади фотоапарата си и започна да снима. Една след друга снимките му излизаха, а те самите бяха повече от нереални. Всичко наоколо се беше умълчало, като или четеше стар вестник, или се опитваше да поспи от тези майски жеги, но само той седеше, снимаше и се изумяваше в колко красива страна сме родени.
(Цветослав Иванов)

"Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Съгласно своята система от ценности и вярвания, те имат свои собствени мнения и възгледи. Така че, онова, което мислят по ваш адрес, не се отнася за вас, а за тях самите."

Мигел Руис

"Жената, позволила на тайната си любов да се разгори в сърцето й, е безумна, защото тази любов, несподелена и негласна, ще опустоши душата, която я храни; а дори любовта да е открита и споделена, тя като блуждаещ огън ще я доведе до дълбоко тресавище, откъдето няма измъкване."
Шарлот Бронте — "Джейн Еър"

Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.

Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин

На сбогуване

Сърцето ми като напукано стъкло е
и свило се е сякаш го е страх,
горкото...иска да се пръсне,
днес със тебе се сбогувам аз.

Душата ми изпада в безтегловност,
усмивката ми някъде потъва,
задавам си един въпрос:
Ще ме забравиш ли докато се върнеш?

И в този миг остават само
спомен и момент,
във който се сбогуват двама
и остава тя...да чака него.

Аз зная, че няма да се върнеш
поне не за да останеш с мен,
но много ми се иска да обърнеш
внимание на редовете, писани от мен.

/не знам кой е автора/

"Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно" - Питър Пан

"Обичам това, че ти е студено, когато навън е 21 градуса. Обичам това, че ти отнема час и половина, за да си поръчаш сандвич. Обичам малката бръчка над носа ти, която се получава, когато ме гледаш сякаш съм луд. Обичам това, че след прекаран цял деня с теб, все още мога да помириша парфюма ти върху дрехите си. Обичам и това, че ти си последният човек, с когото искам да говоря, преди да отида да спя през нощта. И това не е така, защото съм самотен, и това не е така, защото е Нова година. Дойдох тук тази вечер, защото, когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъка от живота да започне възможно най-скоро."

"Когато Хари срещна Сали" - Хари Бърнс

"Във истинско влюбеното сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността."

Фьодор Достоевски

"Такъв е животът:можеш да се превърнеш в ангел, глупак или престъпник -и никой няма разбере това.Но ако ти липсва едно копче,всички ще забележат."

Триумфалната арка- Ерих Мария Ремарк

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
...Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна и ми казва -
"Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!
Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте
прекрасни и налудничави смели мечти!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!
Петя Ходжева

„Децата научават това, което са изпитали”

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако срещнат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и хората.
Ако опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

цитати от книгата „Седмата посока” на Жанет Орфану

" Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки ябълки от дърво или стоейки под дъжда”

~ Одри Хепбърн

"Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около шест минути... Вървях по алеята, дишах и се усещах в тялото на дете. Това е ключът. В тялото на дете."

"Физика на тъгата" - Георги Господинов

"Преди да тръгнете да търсите щастието, проверете -
може вече да сте щастливи. Щастието е мъничко, обикновено и не се набива на очи - затова и много не успяват да го видят."

~ Душан Радович

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш. Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Никога не мога да обичам от благодарност. Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране! Аз обичам в пълен капацитет. Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие."

Блага Димитрова-"Отклонение"

" Нищо подобно, малкия. Любовта трае толкова, колкото трябва и въобще не ми пука. А ако искаш да трае по-дълго, смятам че трябва да се научиш да скучаеш. Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека поне търсим приятна досада."

Фредерик Бегбеде - "Любовта трае три години"

"Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за изгаряне на калории. Вярвам в целувките, в много целувки. Вярвам, че мога да бъда силна, когато се случват лоши неща. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам в утре, и вярвам в чудеса."

Одри Хепбърн

Когато ти и аз се срещнем,
ще сме два свята, които се срещат,
ще бъдем две приятелски вселени.
Ти си твоята вселена с твоя център,
а аз — моята вселена с моя център.
Чудесно ще е,
когато ти и аз се срещнем!…

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

Затварям очи
и политам,
за да те потърся…
Виждам те
и приближавам.
Погледът ми е
като прегръдка.
Галя те.
Усещам кожата ти
и ръцете ти — студени са (но само днес).
Вдишвам те.
Докосвам с устни челото ти,
а ти дори не забелязваш.
А може и да ме усещаш.
Може би точно в този миг
и без сама да знаеш защо,
също си мислиш за мен.

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

„Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава — и само тогава — мога да ти покажа най-нежното си аз, най-крехкото си аз, най-любовното си аз и най-вече — само тогава — мога да ти покажа най-уязвимото си аз“.

Карл Роджърс

На него

Пиша ти, може би за последно. Отново, с верния ми приятел – листа хартия.. той ще бъде за теб. Думите ще бъдат за теб. Дълго време се страхувах, че може да дойде момент, в който няма да съм казала всичко, което съм искала. Тъй като този момент подсказа за идването си, реших да го изпреваря, преди да е станало късно. В това писмо ще кажа всичко, което искам и не искам да знаеш. Всичко, без да оставям нещо за ‚друг път‘. Слушай. Винаги си бил по-силен от мен. Не само физически, най-вече психически. Носиш силен дух, непокорим, който ти дава волята и смелостта да продължиш напред, без мен. Аз не съм като теб, аз съм слаба. Та нали съм жена?! Личи ми, когато ме боли, личи и когато не оставям миналото да си отиде, защото се надявам да променя нещо. Както сега.. опитах се да върна малка част от това, което имах с теб, но не можах. Липсва ми. Липсваш ми ти. Онази вечер, когато те целунах, помниш ли? Не съжалявам за тази целувка. Тя беше от онези целувки, за които знаеш, че са последни, но въпреки всичко, трябва да им се отдадеш. Исках отново да се почувствам по начина, по който се чувствах, когато всичко беше наред. Успях. А сега.. мразя колко късно осъзнах грешките си, мразя, че те изгубих. Мразя, че не знаех какво имам, мразя колко много те искам. Усещам една празнина вътре в себе си. С теб така ли е? Научих, че трябва да се отнасям с хората, които обичам, така, както искам аз да бъда обичана. Замислям се над нашата история с теб, и да.. ако можех да върна времето назад, щях да променя много неща. Щях да бъда друга. Но всичко се връща.. жалко, че го разбрах по трудния начин. Ти сега си щастлив с нея и аз не искам да ти преча. Нали е любов, когато позволиш на човека, който обичаш, да бъде щастлив, макар и да не е с теб?! Знай, че ме боли, но и това ще мине. Държа много на теб, прекалено много значиш за мен. Чувствам се добре, защото казах и последното, което имах. Бъди щастлив и обичан! Обичай и ти!
Целувам те,
твоя И.

“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”

Последните три желания,на Александър Македонски

Когато разбрал,че е на прага на смъртта,Александър Велики,свикал своите генерали и им съобщил последните си три желания:
1.Да се пренесе ковчегът му,върху раменете, на най добрите лекари които са били по онова време.
2.Съкровищата които бил придобил(злато,сребро,скъпоценни камъни),всичко това да бъде пръснато по пътя към гроба му.
3.Ръцете му да останат пуснати извън ковчега,за да се виждат от всички.
Един от генералите,учуден от необикновените желания, попитал Александър за причините.

Александър Македонски,му обяснил:

1.Искам най-видните и добри лекари да вдигнат ковчега ми,за да покажат по този начин,че ДОРИ И ТЕ СА БЕЗСИЛНИ ДА ЛЕКУВАТ, ПРЕД СМЪРТТА!!!
2.Искам земята да се покрие от съкровищата ми,за да могат всички да видят,че БЛАГАТА КОИТО ПРИДОБИВАМЕ ТУК.....ТУК ОСТАВАТ!!!
3.Искам ръцете ми да се люлеят от вятъра,за да могат всички хора да видят,че ИДВАМЕ С ПРАЗНИ РЪЦЕ НА ТОЗИ СВЯТ И С ПРАЗНИ РЪЦЕ СИ ОТИВАМЕ ОТ НЕГО„когато свърши за нас НАЙ ЦЕННОТО КОЕТО ИМАМЕ–ВРЕМЕТО!!!
ВРЕМЕТО Е НАЙ-ЦЕННОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО ПРИТЕЖАВАМЕ,ЗАЩОТО Е ОГРАНИЧЕНО.Можем да правим пари,но не можем да правим ВРЕМЕ.Когато посвещаваме време на един човек,ние му даваме една част от живота си,която никога не можем да възстановим.
ВРЕМЕТО Е НАШИЯ ЖИВОТ.
НАЙ–ДОБРИЯТ ПОДАРЪК,който можеш да дадеш на някой,това е времето,ТВОЕТО ВРЕМЕ!!!

Не е важно колко дни има в живота ти,
важно е колко живот има в дните ти...
Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него...
Не е важно какво си получил в живота,
важно е какво и на кого си дал...
Не всичко се плаща с пари.
За най-важните неща,
плащаме с късчета от душата си!

Арт Бъкуолд

Денят ти започва с усмивка и завършва така, когато знаеш, че някой те обича истински и цени!...Че някой милее за теб....Че ти си всичко за някой,и той е всичко за теб!...Тогава твоят живот има смисъл и ти се усмихваш, защото живееш, а не водиш безцелно съществуване!...Има ли по-голяма радост за душата от това - да обичаш и да бъдеш Обичан!

Из  Страничката на СИЛВИЯ

Рецепта за щастие

На щастието тайната каква е?
Тоз отговор желае всеки да научи!
Едва ли някой точната рецепта знае,
но щастие би искал всеки да получи...
А то е толкоз относително и тъй различно,
тъй както са различни всички хора,
и, ако не прозвучи съвсем трагично:
май повечето се отказват да го търсят от умора.
За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега? -
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

Елена Найденова

Когато те повалят, унижават и изоставят,
научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко,
когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!
Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето..
Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!

Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си тук и сега ..
Вчера няма да се върне,
но днес все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..
Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се...
И се научи да продължаваш напред!


Из  Страничката на СИЛВИЯ

"Това, което трябва да се случи - то се случва.
Всяко нещо си стои в пространството и си чака времето и мястото, за да се случи."

Ванга

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да ù прави.
Каквото и преди да си ù дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да ù кажеш сбогом!

mspasov29

Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг…
Стига да ми се усмихне само,
у мене ще изчезне злоба, ярост, яд.
В живота си обичам скъпи хора -
отминали, реални… те са в мен…
Сърцето ми не знае миг умора,
просто то обича нощ и ден…

То прощава разстояния, раздели,
приятелски отпраща сторени вини,
топли думи пази и постъпки смели,
помни дори в снега оставени следи.

Аз знам – не мога никого да мразя,
макар, че някой си го заслужават…
Мога да коря, но никога да газя,
да вярвам, дори и да ме мамят.

Сърцето ми със двете свои клапи
тупти и от обичта живее…
Ако не обича, то ще спре да диша,
ще боли и от това ще остарее…

Антоанета Свещарова

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

Любовта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна.
В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно.

Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш!
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

Езикът на обичта
Петър Дънов

Ти знаеш ли как те обичам?
Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам...
не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре
към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора...
Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов.
А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй - босо,
по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило
от няколко смели мечти. -
Във теб да намери закрила
от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак
от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло.
И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш!
Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш...
Забравил во веки света.
Към тези вълшебства, любими,
със мене дали би поел?

Не искаш. Разбирам. Прости ми,
че в миг съм те взела за смел...


(Васка Мадарова)

Днес те обичам

Днес те обичам страшно много-
искам във всяка стъпка да те дишам.
Да те обичам необятно и до най-високото,
в тебе да се мушвам и наобичана да стихвам.
Днес те обичам страшно и адски ненаситно-
целуваш ме по миглите и в ръцете ти изтръпвам.
Както никога така ме любиш, че мен без дъх оставяш,
безпаметна в ръцете ти в премала аз не знам къде съм.
Днес с тебе се обичаме за миналите сто години-
и за още толкова пожелах си теб за мене да те имам.
В очите ти на пръсти, невидима прашинка, да пристъпвам
и люляна от обичта ти шеметна, завинаги с тебе да заспивам.

Йорданка Радева

СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА

Тях няма да ги чуеш да се оплакват,
даряват те с усмивка напълно безплатно,
дават ти обич, без нищо да искат,
разпръскват лъчи - искрящи и чисти.
След среща такава със слънчев човек,
в деня ти нахлува синя надежда,
усещаш усмивка, добрината усещаш,
сякаш слънчево зайче през мрак се процежда.
Те връщат ти вярата в човещината,
в усмивката и в светлината,
галят сърцето ти като лунна соната
и става по-малка в света грозотата.
Ако те е притиснала в ъгъла тъгата,
ако е болно сърцето от интриги и предателства,
пожелай си среща със слънчев приятел,
той с усмивка ще ти даде лек за Душата.
Ако имаш поне един слънчев приятел,
щастлив ще бъде твоят ден,
ако приятелите пък са няколко,
тогава знай - от Бог си благословен!
Тези хора са къс от самородно злато,
бисерче нежно, което ти стопля сърцето,
дай им обич и пази това приятелство -
тази светулчица, този лъч от небето!

Валентина Цвяткова

Hиĸoгa нe ce извинявaй зa любoвтa cи. И ĸoгaтo oбичaш, нe гo пpaви ĸaтo cтpaxливeц.. Oбичaй cъc cъpцeтo cи, нe c yмa cи. Cъpцeтo нe пpecмятa ĸoлĸo дaвa, нe бpoи ĸoлĸo имa дa мy вpъщaт, нo нaй-вaжнoтo - нe cъжaлявaй!

Из  Страничката на СИЛВИЯ

„Когато вземеш решението да направиш нещо, посвети му се изцяло докато го правиш. Това, което толкова често се случва, е че хората правят избора да направят нещо и след това не му се отдават изцяло – те не му казват своето тотално „да“ докато го правят. Вместо това може да се оплакват, че го правят, да мечтаят да правят нещо друго или просто не се влагат целите в него, докато го правят. Егото има тенденцията да се съпротивлява и да се дистанцира дори от това, което самото то е избрало да направи.“

Джина Лейк, „Живот в настоящето“

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер

ЯЖ...

"За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!"

"Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт

МОЛИ СЕ..
Леко е да се молиш, когато в живота не всичко е гладко, но да не прекъсваш молитвите, даже когато кризата е отминала, — това е своего рода завършващата фаза на процеса, в хода на който душата придобива възможността да задържи натрупаните блага."

"Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт

ОБИЧАЙ...

"Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува."

"Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт

Брой си стъпките,когато влизаш в живота на някой друг!Брой ги, защото са ти нужни много, за да влезеш,а после с една единствена искаш да излезеш...
И помни - не е губещ онзи, който вътре те пуска, а онзи - който с една стъпка напуска..

Завиждат й за тихите очи,
за птицата загнездена в гърдите.
Когато те я сочат, тя мълчи
и бавничко изкачва висините.
Злословят за голямата душа.
Душа ли бе, гигантска е, душище.
Побира всичко - удари слова
и знае, че не означават нищо.
Оплюват я за смелото сърце,
за румените бузи и усмивка.
За слънцето над нейното лице,
за името й простичко – Щастливка.
Завиждат й, че крачи все напред.
През тръни и чакъл, дори през рана.
Дано се случи нявга и на теб
да срешеш тази приказна
Гергана.

Николина Милева

"Маргарита, животът е като сладкишите. Можеш да имаш всички съставки и точната рецепта, но това не стига, за да станат вкусни......На всеки сто успешни сладкиша ми се падат и сто неуспешни - клисави, прегорени, напукани, недопечени… Ако не вложиш сърце в онова, което ти предстои, няма да успееш в живота. Трябва да обичаш нещата, които правиш. Всеки сладкиш има своя история: за кого го приготвяш, какво изпитваш, докато го правиш… Всяко нещо влиза в ръцете ти и докато го замесваш мислиш с ръцете, обичаш с ръцете, създаваш с ръцете. Най-хубавите ми сладкиши се получаваха, когато си мислех, че ги правя за дядо ти. Дори сега, макар че вече го няма…"

"Перла в мидата", Алесандро д'Авения

Дори и да е трудно - обичай,
но ако не те обича - не затруднявай...!
Не забравяй,че...
някой, ако се откаже от друг заради теб,
някой ден ще се откаже от теб,
заради някой друг... !

Мевляна Руми

"Обичам го! - Господи, сега знам какво е любов! Трябва нещо да изпитваш, да броиш минутите, да ти липсва този, които не е при теб.. И да го очакваш да дойде. И сърцето те заболява, когато си тръгне. А всичко останало е само щастието да го гледаш, да го чуваш, да го чувстваш.. Това е Любов!"

Конзалик
"Нощта на изкушението"

"И нейната обич беше като светлина, която огрява душата и нищо не иска, с нищо не дотяга, за нищо не моли, ни с поглед, ни с дума, не чака, не заплашва..!"

"Железният светилник", Димитър Талев

"Харесва ми, как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата !!! После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително "

Ерих Мария Ремарк

"Пътят от нас до най-близкия супермаркет минава покрай една съборена къща. Предполагам, че е било къща – сега са останали само счупени тухли и парчета стъкло. Постепенно започват да се натрупват и други боклуци. Покрити са с цветя. През пролетта бяха жълти глухарчета, после се смениха с други – сини и лилави цветя, без име. Поникнали са и три малки дръвчета. Улицата е покрай сравнително голям и оживен булевард, наблизо има и автобусна спирка и сигурно от там минават доста хора. Понякога се питам дали сред тях има и други, които като мен освен боклуците забелязват и цветята.Навсякъде около нас е така. Грозното и красивото че сто вървят заедно. Доброто и лошото могат да се проявят в един и същи човек. И двете са пред нас. Не можем да отричаме съществуването нито на едното, нито на другото, но можем да изберем на кое да обръщаме по-голямо внимание. Можем да изберем с какви очи да гледаме света..
Което ми напомня и за припева на една италианска песен
–Nei giardini che nessuno са:
„Ще ти дам моите очи, за да видиш това, което не виждаш-
енергията и радостта в това да улавяш усмивките около себе
си. Казвай си да, винаги да и ще успееш да полетиш–там където знаеш; там, където желаеш – без онази тежест на сърцето си. Скрий облаците на тази зима, която те наранява; излекувай раните си. И ще видиш, че още можеш да се смееш, че още можеш да вървиш напред.”

Из "Страничката на СИЛВИЯ"

Решението на всичко е любов ...

Няма трудност, която достатъчно любов да не може да победи;
Няма врата, която да не може да се отвори с достатъчно любов;
Няма река, че достатъчно любов да не може да прекоси,
или стена, която достатъчно любов не може да събори;
За нея няма значение колко големи са проблемите,
или колко голяма е грешката.
Ако любовта е достатъчно голяма, тя ще разреши всичките.
Само ако можехте да обичате достатъчно,
вие щяхте да бъдете най-щастливите и най-силните същества във Вселената.

Емет Фокс